Етруски гробници Черветери
Древният Черветери (Cerveteri Etruscan Tombs) се намира в Южна Етрурия, на 50 км северозападно от Рим. Чрез пристанищата си Пирги, Алзиум и Пуникум градът придобива важно значение като търговски център. Етруското му име е интерпретирано по различни начини – Цисра, Кайсра и др. Във финикийска табличка от Пирги градът е записан като Кисри. Етруските гробници Черветери са включени в списъка на ЮНЕСКО със световно културно наследство.
Най-ранните данни в Черветери датират от 9-8 в пр. Хр. и носят характерните особености на виланованския период. Поне две селища са основани през този период, както може да се съди по погребалните урни в най-стария некропол – Сорбо.
През 253 г. пр. Хр. Черветери се оказва в конфронтации срещу Рим. Етруският град е победен и губи част от територията си, включително крайбрежието. Лишена от пристанищата си, тя е обречена на постоянна криза, която води до пълното й унищожение през 1 в. пр. Хр.
Територията на града покрива около 150 хектара, в сравнение със съвременния град, който заема едва 1/3 от това пространство. На места скалите достигат до 50 м височина и формират основната защита, а в участъците, където стават по-ниски или изчезват, са построени крепостни стени.
Етруските в Черветери построяват забележителна пътна мрежа, свързваща градовете им и повечето от пътищата са доразвити от римляните и се използват и до днес. Viа Clodia и началната част на Via Aurelia са първите, построени от етруските. В района на града няма разкрити същински разкопки, а само частични проучвания в района нa спортно игрище, където се откриват следи от храм на Хера.
Големият брой и богатството на гробниците също говорят за високото развитие на града. В Черветери има пет некропола - Сорбо, Монте Абатоне, Кава дела Поцолана, Гропие ди Сан Антонио и Бандитача, където са открити над 400 гробници, формиращи на места истински улици на мъртвите, покрити с вулканичен туф. Повечето от гробниците могат да бъдат датирани между 7 и 6 в. пр. Хр. Най-разпространени са тези с подземна камера и тумулусите, в които вътрешните стаи имитират етруските жилища.
В Черветери може да се види Гробницата на Реголини-Галаси, разположена в некропола Сорбо и открита през 1836 г. от архиепископ Реголини и генерал Галаси. Гробницата Капана е разположена в Тумулус II на некропола Бандитача. Гробницата с нарисуваните лъвове датира от третата четвърт на 7 в. пр. Хр. Името й идва от фреските, намерени вътре. Гробницата с Капителите е от първата половина на 6 в. пр. Хр.
Гробницата с гръцките вази е разположена в Tумулус II в некропола на Бандитача, заедно с гробницата Капана и още две други. Гробницата с щитовете и троновете датира от 520-500 г. пр. Хр. и е разположена в същия тумулус, както и гробницата с лъвовете. Гробницата с берелефите е открита през 19 век от маркиз Кампана и интериорът й е защитен със специална стъклена врата.
Гробницата е вкопана на значителна дълбочина в земята. Тя е една от малкото, съхранила цветовете на фреските си, тъй като майсторите са използвали глина, за да оформят релефите, като по този начин те са се превърнали в основа на фреските.
Съкровищата в гробниците включват много бронзови и сребърни предмети, фини златни накити, вази местно производство, включително известните “bucchero” и други, внесени от Гърция, рисувана керамика, включително посветителни фигурки.
Богатството на погребалния инвентар от Черветери е легендарно, а съдържанието е изложено във ватиканския етруски музей. Той е открит през 1837 г. под името Григориантският етруски музей. Основна част на колекцията са оригиналните находки от археологическите разкопки проведени в Черветери от 1828 до 1837 г.
