Мохеньо Даро
Мохеньо Даро (Mohenjo Daro) наред с Баалбек е едно от най-древните селища, които са се запазили макар и в руини в територията на днешен Пакистан. Мохеньо Даро е разположен в южната част на Модерен Пакистан в провинция Синд (Sind Province). Древното селище, което коренно преобърна знанията за възрастта на индийския етнос, стои на десния бряг на река Инд. От 1980 година Мохеньо Даро е включен в списъка със Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Построен в периода между 4 или 5 хиляди години и изоставен през 3 700 година пр.не.е Мохеньо Даро е бил един от най-големите градове в Индийската долина (Indus Valley Civilization). Дълго време учените вярваха, че Индийската цивилизация датира не по-рано от 500-та г.пр.н.е., само около 200 години преди нашествието на Александър Велики на субконтинента. С откритието на Мохнеьо Даро преди около век, това схващане коренно бе променено.
По своята същност Мохеньо Даро са извънредно сложно конструирани градове. Той е открит заедно с друг древен град – Харапа, който също е разположен в тази територия на днешен Пакистан. В буквален превод името Мохеньо Даро означава „Могилата на мъртвите”. Удивителното при тези селища е, че те са високо развити, което кара водещите археолози да смятат, че преди да бъдат изградени, те са били замислени като цяло.
Сам по себе си Мохеньо Даро е забележително ранен пример за градоустройство, като канализационната система на древното селище, строено преди хиляди години до голяма степен превъзхожда тези на модерните градове в Пакистан, Индия и някои от азиатските страни.
Мохеньо Даро е бил най-голямото населено място по долина на река Инд. В него са живеели най-малко 35 000 души от цивилизацията Харапан (Harrapan Civilization), която е сравнима с тези в древна Месопотамия и Египет. Най-вероятно жителите на Мохеньо Даро са живеели в къщи от дебели тухли, достигащи най-много три етажа. Удивително е, че в домовете има бани, които са свързани с канализация.
Много учени смятат, че хората на Мохеньо Даро са изградили цивилизация и градско устройство, което не само изпреварва времето си, а е било на ниво хиляди години в бъдеще. Освен това жителите на древното селище са развивали и търговия с други култури. Доказателство за това идва от откритите в Мохеньо Даро накити, украсени с камъни, донесени от далечни земи. Това говори на учените още, че тази древна цивилизация е познавала и обичала изкуството.
Не е докрай ясно какво точно се е случило с хората Харапан, но те са изоставили селището си около 1 700 г. пр.н.е. Сред хипотезите са природен катаклизъм като наводнение или движение на тектонски плочи, които са образували Хималаите и са предизвикали огромно и опустошително земетресение. Някои хипотези за изчезването на жителите на Мохнеьо Даро са свързани с претопяването им или завладяването им от друга култура.
Разкопаването на селището започва между 1922-1927 година под ръководството на Banarjee, продължава през следващите десетилетия, а и днес археолозите продължават да откриват нови и нови артефакти. Сред ценните експонати са една миниатюрна статуетка от бронз на гола жена, известна като танцуващото момиче, открита през 1926 г. Диаграмата, открита по печатите на Мохеньо Даро представлява слънчев символ колело.
