Санчи

Санчи (Sanchi) е едно от най-важните места за поклонение на будистите. Санчи е малко индийско селце, което се намира в областта Райзен (Raisen District) в индийския щат Мадхая Прадеш (Madhya Pradesh). Тук могат да се видят няколко старинни будистки паметници, датиращи от трети век пр.н.е. до Средновековието – 12 век. Най-интересен сред тях е огромната ступа Санчи. От 1989 година тукашните индийски светилища са включени в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство.

Разположен на около 9 км югозападно от Висиша (Vidisha), паметниците на Санчи стоят на хълм, висок около 90 метра. Санчи е уникален не само с това, че е успял да запази една от най-добре изглеждащите днес ступи, но и с това, че тук може да се проследи наяве генезиса, разцвета и упадъка на будисткото изкуство и архитектура за период от около хиляда и триста години. Всички, което може да се види в Санчи е отражение на почти цялата епоха на будизма.

Макар и Санчи да не е бил във фокуса на будисткия живот през онези далечни векове (почти няма писмени сведения или историческа документация за това), тукашния манастирски комплекс е удивително красив и всеобхватен.

Предполага се, че първоначално ступата Санчи е била построена от император Ашока (Ashoka), който управлявал района Ujjayini. Неговата съпруга Деви била дъщеря на търговец от близко разположения Видиша (Vidisha). Двамата имали син и дъщеря – Mahindrа и Sanghamitra, които били родени в Ujjayini и изпратени в Шри Ланка, за да проповядват будизма.

Великолепната ступа, първоначално издигната през 3 век пр.н.е. по онова време е представлявала полусферична конструкция от тухли, изградена над мощите на Буда. Малко по-късно тази постройка в Санчи е издигната в по-горен ранг будистко светилище – chatra. През 2 век. Пр.н.е. ступата е полуразрушена и отново възстановена от император Pusyamitra Sunga. По-късно ступата е разширена с каменни плочи с големина почти два пъти по-внушителна от първоначалния й размер.

Днес ступата се намира в манастирския комплекс Санчи, а някога около нея са се извършвали религиозни церемонии, при които множество миряни обикаляли около овалната й конструкция . Ступата има каменна ограда и четири портала, наречени торана (torana) и традиционни за будистката и хиндуистката архитектура. Изградени около 1 в. пр.н.е.

Те са украсени със забележителна резба, а на места и със скулптури и фигури на хора и слонове. Такива днес могат да се видят по западните и северните врати. В някои релефи могат да се разпознаят сюжети , отразяващи сцени от сражения и обсади на града.

В Санчи е запазена група паметници на будистката култура, строени в по-късен етап – между 5 и 12 век. Сред тях са наземен храм №17, издигнат през 5 век и наричан „Божия обител”. Ядрото на храма, изработено от дялан камък, представлява кубично светилище с вътрешни помещения за божествата , с плоски подпори и входна врата с четири стълба .

Интересни с архитектурата си са двата наземни храма – чайти, представляващи будистка култова постройка и храм за молитви. Такива в Санчи са храм №40 и №18 , построени през 7 в. от камък на мястото на бившите дървени храмове. В Санчи се намира и известната колона на покровителя на будизма – владетеля Ашока.