Пещерите Аджанта

Пещерите Аджанта (Ajanta) са още едно от чудесата на Индия. Този скален комплекс заедно с пещерите Елора са пример за индийското майсторство в издълбаването на скални блокове. Аджанта е невероятен комплекс от внушителни храмове, светилища, скулптури и каменни украси. Намира се съвсем близо до пещерите Елора.

Издълбаването на красивите скални помещения в Аджанта спира точно тогава, когато започва работата при Елора - през 550 година. Броят на помещенията и храмовете в Аджанта са по-малко от тези в Елора, но за сметка на това са много по-красиви и уникални, имайки предвид колко отдавна са правени.

И докато в Елора пещерите са 34, то в Аджанта са 29. Те са издълбани в планинския склон над река Вагора (Waghora), в близост до град Jalgaon в индийската област Махаращра (Maharashtra). Аджанта всъщност са издълбани в хълмовете Сахиадри, на около 100 км от Аурангабад (Aurangabad). 25 от помещенията са служели като стаи за живеене (вихара), а другите 4 - храмове (чайтиас).

Скалният комплекс Аджанта е майсторен между 200 г. пр. н . е. и 650 г. сл. н. е. и за изработването на статуите, ослепителната украса и издълбаването на помещенията са използвани само най-прости инструменти. Удивителните Аджанта са открити съвсем случайно през 19 век (през 1819 година) от група британски офицери, които били на лов за тигри. Капитан Смит е един от британските офицери и името му може да бъде видяно на една от стените.

Аджанта е създадена от будистка религиозна общност от учени и монаси които са вложили неимоверно старание. С прецизно и почти невероятно майсторство са оформени различните стълби, пейки, паравани, колони, скулптури и други мебели и декорации в комплекса. В Аджанта всяка скулптура или допълнителна декорация е свързана с подовете, таваните и стените. За боядисването и украсата са били използвани единствено естествени бои.

Единственото осветление, което са имали монасите, докато работят е било това от лампите с масло и от малкото слънчева светлина, която влиза в пещерите. Крайният резултат е поразяващ дори и днес, повече от 2000 години, откакто Аджанта съществуват.

Навярно Аджанта са дело на пътуващи монаси, които намирали убежище през дъждовния сезон в тукашните пещери. За да минава ползотворно и по-лесно престоят в скалните помещения, религиозните поддръжници започнали да ги украсяват. Като модели те използвали дървени фигурки. В по-късен етап Аджанта бил разширен и били организирани постоянни манастири, приютяващи около 200 души.

Защо пещерите Аджанта са били изоставени през 6 век и до днес не е ясно. Една от хипотезите е, че по това време в Индия е имало гонения срещу будистите и индуизмът е набирал все по-голямо влияние. Друга причина е свързана с изолираността на пещерите, която затруднявала снабдяването на монасите с храна. Трета хипотеза, която има и солидни доказателства е, че монасите са се прехвърлили в пещерите Елора, които са започнати, точно, когато Аджанта е бил изоставен.

Преоткрити през 1819 година колекция от рисунки, скулптори и образци на будистката архитектура, които могат да се видят в Аджанта, нямат аналог. Повечето от рисунките, които украсяват стените и таваните, са изображения на сцени от живота на Буда и на други будистки божества. Има и много митологични сцени. Сред стенописите най-интересни са тези от повестите Джатаки, които описват различни истории за предишните превъплъщения на Буда като Бодхисатва или този на който му е предопределено да бъде Буда.