Връх МакКинли

Разположен в централната част на ледения континент Аляска в САЩ, величественият връх МакКинли (Mount McKinley) е най-високият на територията на Щатите и в цяла Северна Америка изобщо. С рекордните си 6193 метра височина МакКинли е едно от ледниковите предизвикателства пред алпинисти и катерачи, като се счита за един от четирите полярни първенеца. Останалите три са Гренландия, Антарктида, Северният полюс

МакКинли е разположен в най-северните части на планината Кордилери, на територията на 49-я американски щат Аляска. Този гигантски връх е кръстен в чест на 25-я президент на САЩ, но за местните жители от индианските племената атабаски, които населяват района, МакКинли е познат като Динаали (Dinale или Denali). Той е разположен на територията на Национален парк Денали (Denali National Park).

В превод от индиански Денали означава „високият”. Този снежен исполин, често обвит в гъсти облаци е разположен близо до другакрасива забележителност на парка - езеро Уондър (Wonder Lake). Съдейки по името му можем да разберем колко красив и сякаш докоснат от Бог е този воден басейн. Във водите му красиво се отразява осанката на МакКинли.

Връх МакКинли e надвиснал над могъщ планински хребет. Той е по-масивен, има по-голям обем и по-стръмни възвишения от връх Еверест, въпреки, че Еверест е доста по-висок (8848 метра). За първи път той е нанесен на географските карти от управителя на Аляска, докато тя е под руско владение, от изтъкнатия мореплавател и учен Фердинанд Петрович Врангел. Самото име Маккинли било предложено през 1896 г. от амбициозния и млад златотърсач Уилиям Дикей. Той го посочил като най-високия връх в Америка и предложил да бъде наречен на току що избрания президент на САЩ Уилиям МакКинли.

Европейци фокусират вниманието си към МакКинли за първи път през месец май 1794 г. Тогава изследователят Джордж Ванкувър (George Vancouver) извършва проучвания в този район. В началото на 19-ти век руски изследователи и пътешественици дават повече информация и факти относно географията на района, а сред тях са Фердинанд фон Врангел (Ferdinand von Wrangell), както и Лаврентий Загоскин (Lavrenty Zagoskin). Именно Лаврентий се смята вероятно за първия европеец, който вижда върха от северната му страна.

Първият известен опит за изкачване на МакКинли е регистриран през 1903 г. Подвигът е на група, водена от съдията Джеймс Уикършам (James Wickersham), която се отправя по ледника Питърс (Peters Glacier) към северната стена на МакКинли. Този маршрут е доста опасен, защото често стават лавини и опитът за покоряването на исполина е безуспешен.

Радостта за средите на алпинизма идва 60 години по-късно, когато е покорена северната стена на МакКинли. Още няколко опита след първия завършили с частичен успех. През 1910 г бил изкачен северния връх, който е малко по-нисък от южния, а през 1912 г. лошите метеорологични условия карат катерачите да се върнат 100 метра преди най-високата точка на МакКинли.

През 1913 г. в основата на МакКинли идва група, ръководена от преподобния Хъдсън Стък (Hudson Stuck). Те поели по маршрута през ледника Мълдроу (Muldrow Glacier), който бил вече проучена територия от предишни експедиции. На 7-ми юни трима души, местният жител на Аляска Уолтър Харпър (Walter Harper), Хари Карстенс (Harry Karstens) и Робърт Татум (Robert Tatum) достигнали главния (южен) връх. След завръщането си Татум изрича думите: “Да погледнеш от върха на МакКинли е като да погледнеш през прозорците на Рая”.

Първият, обявил, че е изкачил високият 6194 метра връх през 1906 г., е световноизвестният полярен изследовател Фредерик Албърт Кук. Специалисти в областта обаче оспорват постижението му и приемат, че първото официално изкачване на МакКинли е през 1913 г. от Хъдсън Стак.