Висящите градини на Вавилон
Висящите градини на Вавилон (Hanging Gardens of Babylon) са едно от Седемте чудеса на Стария свят. Макар и отдавна изчезнали, Висящите градини на Вавилон, известни и като Градините на Семирамида, са едно от необяснимите творения на човешкия род. Подобно на Пирамидите в Гиза, които са чудо на строителството, Вавилонските градини са обвити в чудновата мистика и романтика. Легендата свързва чудните градини с името на Семирамида, царицата на Асирия. Това чудо на стария свят е било гордостта на най-първия град в историята на човечеството – Вавилон, който се намирал близо до днешния Ал Хилах (Al Hillah) в Ирак.
Историята на Вавилон била описана от гръцкия историк Херодот. Древни византийски историци описвали градината като най-прекрасното място на света. Три били гордостите на древен Вавилон – висящите градини на Семирамида, Вавилонската кула и мощните крепостни стени около града. Легендата разказва за дъщерята на богинята Деркето – Семирамида, която прекарвала живота си в пустинята сред ято гълъби. Овчари видели девойката и я дали на пазача на царските стада Симас, който я отгледал като родна дъщеря. Царският първенец мигом се влюбил в Семирамида и се оженил за нея.
След този момент Семирамида станала царица и след гибелта на мъжа си наследила престола и управлявала мирно държавата. При управлението на Семирамида царският двор на Вавилон блестял с великолепието си. Преданието разказва, че след много години Семирамида предала властта на сина си, превърнала се в гълъб и отлетяла от двореца. Оттогава асирийците започнали да я почитат като богиня, а гълъбът станал за тяхна свещена птица.
Висящи градини на Вавилон обаче били създадени не от Семирамида и по време на нейното царуване. Величественото творение било изградено по заповед на Навуходоносор II (Nebuchadnezzar II) за неговата любима жена Амитис (Amytis) – мидийската принцеса. Владетелят постоянно воювал с Асирия, в резултат на което се съюзил с царя на Мидия (Media) Кнаксар. За да укрепят съюза мидийският владетел дал на Навуходоносор II дъщеря си за жена. Девойката била свикнала с живописната растителност на мидейските земи, копнеела за дърветата и ароматните растения, а прашният Вавилон само я натъжавал. За да й донесе щастие Навуходоносор II разпоредил построяването на Висящите градини на Вавилон.
Предполага се, че това се е случило около 600 г. пр.н.е. Точното местоположение на градините на Семирамида не е известно. Някои учени са на мнение, че би трябвало да се намират в близост до царския дворец, а поред други, чудно красивият комплекс трябва да е бил на самия бряг на Ефрат. Според някои специалисти градините се извисявали на стотици метри, но истината е, че размерите има са били по-скромни.
Все пак Висящите градини на Вавилон са били впечатляващо постижение за времето си. Те не са били в буквалния смисъл висящи. Неточността идва от грешен превод на гръцката дума „kremastos”, която означава „висящи”, но също така може да се преведе и като „надвиснали”, в смисъл на това, че градините са били терасовидни. Детайлни описания на градините дава гръцкият историк Страбон (Strabo).
Всяка тераса представлявала самостоятелна градина. В архитектурен план висящите градини представлявали пирамида, състояща се от четири етажа — платформи върху колони с височина 50 лакътя (27, 75 m). Долният етаж имал формата на неправилен четириъгълник със страни 42 и 34 m. За да не се просмуква вода надолу, повърхността на всяка платформа отначало покривали с един слой тръстика, след това — два реда тухли, иззидани с гипсов разтвор, а отгоре нареждали оловни тухли. Върху тях била насипана плодородна земя, където били засадени семена от различни треви, цветя, храсти, дървета. Те били изкуствено напоявани от тръби, по които ден и нощ се подавала вода от Ефрат до най-горната тераса, откъдето тя се стичала в ручеи и малки водопади.
