Порцелановата кула в Нандзин
Едно върховно постижение на будистката архитектура, каквото е било Порцелановата кула Нандзин (Porcelain Tower of Nanjing), днес се счита за едно от чудесата на средновековния свят. Великолепната китайска структура днес не съществува, но преди около 6 века е била издигната на южния бряг на река Яндзъ (Yangtze River) в едноименния град Нандзин. Буквално преведено на български, името на града означава “Южната столица”.
Поради стратегическото си положение и защита както от реката на север, така и от планини на изток, се е превърнал в естествен център на политически, икономически и духовен живот на страната. За последен път Нандзин е бил столица на Китай в началото на 20 век, по време на японското нашествие и чак до 1949 г., когато със създаването на Китайската народна република столицата е преместена обратно в Пекин.
Порцелановата кула Нанжин е издигната като будистки храм. Известна е като Порцелановата пагода (Porcelain Pagoda of Nanjing), като Благодарствения храм (Temple of Gratitude) или Bao'ensi. Порцелановата кула Нандзин е издигната през 15 век по време на династията Мин (Ming Dynasty) от китайския император Yongle. Със своите планувани 260 метра височина и с 97 метра в диаметър, кулата е била най-голямата сграда в Китай по време на нейното изграждане. Будистката пагода е съществувала до средата на 19-ти век, когато е унищожена по време на бунта Тайпинг (Taiping rebellion). Окончателно кулата е заличена около 1856 г., а към настоящият момент китайците са в процес на възстановяването й.
Порцелановата кула Нандзин е осмоъгълна конструкция на базата на градацията. Първоначално е била плануван с височина 330 метра, но крайният резултат е бил малко повече от 250 метра. Благодарствения храм е бил на девет етажа, всеки от които е бил по-малък от предходния долен, за да се компенсира тежестта. Ако Порцелановата кула е била на нива с еднакви размери, тя най-вероятно е щяла да се срути.
Всяка тухла от конструкцията на пагодата е била издялана от бял порцелан със цветни камъни и в слънчеви дни отразените лъчи я карали да блести по уникален начин. Нощно време пък Порцелановата кула Нандзин била осветявана от многобройни фенери или лампи – около 140 на брой. Във вътрешността на кулата имало вита стълба със 140 стъпала. Върхът й бил завършен със златен купол, който също бил осветен.
Украсата на Порцелановата кула Нандзин била щедра и красива – върху порцелановите плочки с цветни камъни били изобразени животни, цветя, бамбук, блестящи в зелено, жълто, кафяво и бяло. Според специалисти, Порцелановата кула Нандзин е върхово постижение на азиатката архитектура и не случайно е едно от чудесата на света.
