Адрианов вал - Адриановата стена
Адриановата стена (Hadrian's Wall), известна като Адрианов вал е нещо като умален вариант на Китайската стена, но с няколко съществени разлики между двете. За разлика от Китайската, тази построена от римския император Адриан днес е само бледо копие на това, което е представлявала някога. Всъщност от нея са останали само оскъдни руини, които обаче са свидетелство за грандиозния проект на римляните. През 1987 година ЮНЕСКО включва Адриановия вал в списъка със световното културно наследство под името Римската стена.
Адриановият вал се ширел сред вълнистите зелени хълмове на северна Англия в продължение на 120 километра. Тази велика Адрианова стена представлявала най-северната отбранителна линия на Римската империя. Била строена в годините между 122-130 година по заповед на Адриан. Считала се за едно от най-грандиозните отбранителни съоръжения в античния свят, а днес е едно от чудесата на Великобритания.
Отбранителната мега структура била построена между Северно и Ирландско море, като недалеч остава границата с Шотландия. Тя пресичала Великобритания надлъж, а работата по строителството ръководил наместника на римската Британия - Платорий Непот. Основната й цел е да защитава римския свят от нашествията на пиктите (Pictish) от север – функция, която Адриановият вал изпълнява почти 300 години. Стената започвала от укреплението Саут Шийлдс, намиращо се източно от днешния град Нюкясъл на река Тайн, и завършвала при Солуей (на запад).
В годините 197, 296 и 367 Адриановият вал е бил покоряван от враговете на Римската империя. През 400 г. укреплението е окончателно изоставено от римляните, а през следващите столетия тукашните го използва като каменоломна. Преди този момент обаче Адриановата стена впечатлявала в конструкцията си дълго време. Виела се в продължение на 120 км, като била защитавана от 80 малки крепости и 160 кули-постове, а отделно от това била подсилена от фортове.
Адриановият вал бил издигнат от три елитни части, като сред тях имало архитекти, инженери, техници, землемери, строители като зидари, мазачи, дърводелци, ковачи и други помощници. В повечето сектори пред нея бил издълбан дълбок ров, последван от самата стена, а отвъд нея е бил пътят, по който ставала комуникацията. В продължение на 45 римски мили, от Нюкясъл по посока вътрешността и реката Ъртинг, стената е направена от камък. След това вече изграждането е станало чрез торф, моделиран като обработени камъни.
Археологическите разкопки разкриват много от всекидневния живот по протежение на Адриановата стена. На места имало цивилни селища, където живеели войници, ветерани със семействата си и търговци. Император Антонин Пий (Antoninus Pius) в края на своето управление построил на север от първата втора стена. На 160 км от Адриановия вал той издигнал Антониновата стена (Antonine Wall), която достигала дължина от около 60 км. Била построена от торф се простирала в Шотландия. Нейната съдба й отрежда живот едва половин век.
Днес Адриановият вал е една от най-популярните исторически забележителности на Великобритания и се посещава от около 1 000 000 туристи годишно. За потока от хора са изградени и удобства, като малки ресторанти и кафенета.
