Манастирът Света Катерина

Манастирът Света Катерина (Saint Catherine monastery) е разположен в полите на планината Синай, в Египет. От векове тази обител е един от най-големите духовни и религиозни центрове на Православието, като днес се счита за най-стария непрекъснато действащ манастир в света. Синайският манастир е построен по нареждане на император Юстиниан I между 527 и 565 г. и до ден днешен религиозните богослужения никога не са били преустановявани. Заради огромното си културно историческо значение Манастирът Света Екатерина е включен в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство през 2002 г.

Света Екатерина е със статут на автономна православна църква под патронажа на патриарха на Йерусалим. Обителта е част от Синайския полуостров и стои на височина 1 570 метра в долината между планината Синай (планината на Мойсей, където той вижда горящия храст, божий знак и известие, че е избран за пророк), града Света Екатерина и Сафсафа. За повече от 15 века манастирът се счита за един от най-големите центрове за религиозно поклонение в света.

За съществуването на монашеска дейност по тези земи има данни от около 381-384 г, когато различни вярващи обикалят планината Синай, за да открият мястото, където според Библията, Моисей получава 10-те Божи заповеди.Днес Света Екатерина заедно с горящия храст в платото Елиях (Elijah) и Долината на ар-Раха са един от най-големите поклоннически центрове за православния свят. В близост до манастира може да се посети и малка джамия, както и пещера и ако се вярва на легендите, тук се е криел Моисей.

Света Екатерина е издигнат на мястото на на кула, която била издигната през 4 век по заповед на императрица Елена, майката на император Константин. От друга страна мястото съвпада с горящият храст, който вижда Божия пророк Моисей. Когато манастирът е основан в началото на 6 век, Юстиниан I разпоредил обителта да бъде обградена с гранитни стени, а отделно войници пазели монасите от тогавашните набези на бедуините.

Синайският манастир е посветен първоначално на Пресвета Богородица. Историята разказва как през 4 век монасите били известени от ангели, че на върха на планината ще открият светите мощи на великомъченица Екатерина, убита през 307 г. в Александрия по време на управлението на император Максимилиан. След този момент мощите на светицата били пренесени в обителта, където са и до днес.

Има данни, че през Средновековието специален орден на кръстоносците охранявал манастира Света Екатерина и многото поклонници, които идвали тук от цяла Европа в желанието си да се поклонят на мощите на Света Екатерина. Ако се вярва на легендите, именно оттогава името на манастира е променено на „Света великомъченица християнка Екатерина от Александрия”. Една друга история разказва, че Света Екатерина е предпазен от нападенията на мюсюлманите през вековете заради самия Мохамед, които дал своята благословия заради гостоприемността на монасите.

Религиозното наследство и ценности на манастира Света Екатерина е огромно. Библиотеката в манастирът съдържа най-голямата колекция на ръкописи в света след Ватиканската библиотека. Внимателно се пазят около 3300 ръкописа на 11 езика. Много от тях са украсени с красиви ярки цветове и златен обков. В старинната книжна колекция могат да се видят ръкописи, датиращи още от 6-ти век, и най-вече преписи на Светото Писание.

Някои от ценните книги са с богослужебни текстове, древногръцки произведения и няколко медицински текста с рецепти за билкови отвари против различни болестни състояние. През 19 век пределите на манастира Света Екатерина напуска древния ръкопис от 4 век Кодекс Синайтикус (Codex Sinaiticus). Негови части се пазят в 4 библиотеки в света, но днес той е притежание на Британската библиотека.

Света Екатерина е един от най-ранните архитектурни примери на монашеско селище, разположено в пуст район. Вътрешността на манастира е огромна религиозна съкровищница, в която могат да се видят около 120 икони. Сред ценностите на обителта са безценни произведения на изкуството , включително арабски мозайки, гръцки и руски икони, маслени картини, рисунки от восък, фини орнаменти, мраморна украса, потири и съкровища дарени лично от руски владетели.