Арбанашки манастир Света Богородица
Манастирът Света Богородица се намира в Арбанаси. Манастирът се намира в северозападната част на Арбанаси, на пътя за Горна Оряховица. До манастира може да се стигне с автомобил от Велико Търново.
Манастирът Света Богородица е създаден още по времето на Втората българска държава. Той е бил девически манастир. За създаването на манастира е съдействал активно самият патриарх Евтимий.
Смята се, че манастирът е бил част от крепостта Каменец на Иванко от рода на Асеневци.
Манастир Света Богородица оцелява, заедно с още няколко къщи, след падането на крепостта Царевец през 1393 година. Манастирът се запазва като заможен през първите векове на османското робство, но след време запустява. През 1680 година местните жители построяват манастирската църква, която се отличава от помпозните храмове на много други манастири.
Тя представлява ниска сграда, с размери осем на шестнадесет метра, няма камбанария, но има голям параклис. През 1704 година тя е изографисана от трима учители. През 1716 година гилищните сгради са построени с помощта на троянския монах Данаил, който възобновява манастира и го превръща отново в действащ. През 1762 година са направени допълнителни стенописи в параклиса и в църквата на манастира. До днес са запазени от онова време няколко икони, сътворени от ръцете на тревненския иконописец Захарий Стефанов. Над входа на манастира има новопостроена камбанария.
В предверието е поставена релефна, обкована в сребро икона на Богородица Троеручица. Тя се нарича така, защото над двете ръце на Богородица има и една по-голяма ръка. Според местна легенда детето на богат търговец е било излекувано след молитва пред иконата на Света Богородица и той е платил обкова на светинята. Иконата е смятана за чудотворна и привлича много вярващи от цялата страна.
Според една от легендите, свързани с манастира, монахините го изоставят след поредното разграбване на светата обител, но закопават иконата, за да я запазят. След много години малко дете моли баща си да разкопае земята, защото чува плач – там се оказва заровена иконата и оттогава тя отново е в църквата на манастира. Тъй като местните сметнали, че иконата плаче, защото манастирът не действа, те го възстановили.
В манастира Света Богородица няма хотелска част, както в други манастири. Не се предлага и храна. За тази цел служат къщите в Арбанаси, повечето от които са превърнати в хотели и ресторанти, отворени през цялата година.
До иконостаса се намира сребърна кутия, в която се съхраняват мощите на свети Модест и на света Екатерина. Те са подарени на манастира през седемнадесети век от игумена на Киево -Печерската лавра в Русия. Той се казвал Кирил и приел монашеството в манастира Света Богородица, а след това заминал за Русия, където станал игумен.
Църквата е със сводест таван и купол, на който е изобразен Исус Христос, а от двете страни на купола има изображения на Богородица и на Исус Христос. Изографисани са много сцени от житията на светците, както и Възнесението Христово. Върху стената е нарисуван Божият син, който се възнася към небето в пламъци, а самият той е в яйцевидна капсула.
Иконостасът е украсен с украса от флорални мотиви. Вдясно от царските двери се намират иконите на Йоан Кръстител, Исус Христос и Успение Богородично. Там са и Богородица с младенеца, Свети Никола и Архангел Михаил.
Сред светините на храма е сребърно кандило, изработено във форма на яйце, украсено със златни плочки. Кандилото е подарено от вярващи християнки през 1680 година. В храма има голяма плащеница от кадифе, с изображение на тялото на Исус Христос, извезано с коприна. Тази плащеница е била изработвана петнадесет години от руски монахини. В манастира намирали подслон на прочути българи като Софроний Врачански, Васил Левски и Ангел Кънчев.
