Манастир Свети Наум
Манастирът Свети Наум (Saint Naum monastery) се намира на брега на Охридското езеро в Македония, в непосредствена близост до границата й с Албания. До град Охрид го делят само 26 км.
Манастир Свети Наум е православен храм, който е управляван от Дебърско-кичевската митрополия.
Той е известен предимно като поклонническо място, тъй като се смята, че посещаването му помага на психично болни хора да оздравеят. Известната у нас поговорка "Или ум или Свети Наум" идва точно от тази поклонническа дестинация, която е посещавана доrи и от мюсюлмани.
Навремето хората, идвали тук с надеждата да се излекуват, са били приютявани в специално помещение, което се намирало до параклиса с мощите на Свети Наум. Днес посетителите на манастира са настанявани в построена за тази цел хотелска част, в която могат да се молят без да бъдат притеснявани.
Историята на манастир Свети Наум започва през 893 г. когато с помощта и насърчението на българските царе Борис и Симеон, първият ученик на Свети Кирил и Методий, решава да построи манастир, в който по-късно да се оттегли. Свети Наум продължава делото на свети Климент за обучаване на гръцките свещеници на български език с цел признаване на нашия език за официален. Той е бил един от организаторите на съдбоносния Първи всебългарски църковно-народен събор в Преслав, който през 893 г. провъзгласява българския език за официален държавен и църковен език.
През 900 г. Свети Наум се оттегля в манастира, който тогава се е казвал "Свети Архангели". През 910 г. ученикът на създателите на кирилицата умира и по негово желание е погребан в манастира. Погребан е от епископ Климент Охридски, негов "брат, другар и състрадалец".
В негова чест името "Свети Архангели" е променено на Свети Наум.
Манастир Свети Наум, който днес освен център за поклонения е и предпочитана туристическа дестинация, е с византийска архитектура и е завършил окончателният си вид едва през 14 в. Различни ремонти и достроявания са правени в продължение на пет века от 9-14 в.
През 17 в. към манастир Свети Наум е построена болница, а през 1711 г. в следствие на пожар е поставен нов иконостас.
През 1806 г. благодарение на митрополит Калиник, който дълго време е заемал Преспанския престол, в църквата и манастира са направени нови стенописи, които са дело на зограф Търпо. Странното е, че това се случва точно по времето, когато в Охрид са поставяни гръцки владици или българи гъркомани с цел да се унищожи Българската охридска архиепископия. Това обяснява обаче защо всички стенописи и икони са на гръцки език.
През 1845 г. в манастира избухва пожар, но няма сериозни щети, за разлика от 1870 г. когато пак в следствие на пожар изгаря целия комплекс с изключение на църквата.
През 19 в. Манастир Свети Наум е бил сред най-богатите манастири в околността. Непрекъснато пристигали дарения, предимно от поклонници. Разполагал е с 8000 овце и е имал право на доходите от селата Любаница, Поян и Стение.
Днес голям интерес привлича дарохранителницата на манастира, която е направена през 1833 г. от сребро. На нея за изобразени образите на свети Седмочисленици и завършва с купол, носен от ангели.
