Крепост Траянови врата
Крепост Траянови врата е една от най-популярните исторически забележителности в България.
Намира се в съседство с град Ихтиман, област София. Крепостта днес се издига в близост до тунела Траянова врата на магистрала Тракия.
До XIX век е била запазена и огромна арка на римската порта, издигаща се на височина от около 18 метра. От тук са минали три от повратните за историята кръстоносни походи.
Предполага се, че старинното укрепление датира още от първите векове на новото хилядолетие (около III в.). Крепостта е кръстена на прочутия византийски император Траян, управлявал през I век. Тогава предназначението на форта е било да пази границата между Тракия и Македония.
През вековете местността е имала различни имена. Наричана е "Царски проход", "Царски врата" , а по-късно и "Български проход".
Проходът Траянови врата е по-известен още и с наименованието Суки и Щипон. След създаването на Първата българска държава крепостта е обновена и допълнително укрепена от българското население.
Масивни каменни зидове опасвали прохода от всички страни.
Крепостта Траянови врата изиграва съществена роля в хода на българската история. И до ден днешен сраженията, водени около местността, са незаличим повод за гордост сред българското население. Годината на епохалните събития е 986. Тогава византийският император Василий II решава да предприеме унищожителен поход срещу България.
Плановете му обаче са осуетени от българска войска, водена от бъдещия цар Самуил. На 17 август българските войни пресрещат византийските именно при прохода Траянови врата. След драматични битки българите се удостояват с победата. Сражението остава по-известно в историята като "Битката при Траянова врата".
Според историците разгромът при Траянова врата е най-голямото поражение, което византийският император Василий II някога е претърпявал в стремежа си за покоряване на българските земи.
Хилядолетие след събитията в чест на славните войни на входа на крепостта през 2006 г. е поставена мемориална плоча. Сражението при прохода Траянови врата се счита за един от върховете на българското бойно майсторство и военно изкуство в края на Х в.
Траянови врата е разположена на стратегическо място. Тя се издига на планинско възвишение, от което има добра видимост към заобикалящите я околности.
За съжаление до днес не са открити старинни плочи, упоменаващи повече факти за историята на паметната крепост. Прохидът Траянови врата започва да се изследва сравнително късно – през 1975 г. При разкопките са открити фрагменти от късноантична битова керамика. Намерени са и 124 бронзови монети, датиращи от VI-VII век.
Днес могат да се видят само останките от крепостта, съществуваща вече близо две хилядолетия. Историческата местност и укрепленията са полуразрушени. Към момента не се извършват реставрации на обекта. И все пак мястото носи духа на миналото, създава неповторима атмосфера, подсилена от славните белези на вековните руйни.
Траянови врата има запазени градежи на височина от 2 до 5 метра. При разкопки археолозите откриват и уникално водно съоръжение и подземен тунел. Дължината му е била 60 крачки. Той е отвеждал до подземен извор.
Проходът Траянови врата се намира на около 55 километра от столицата. До прохода се стига по магистрала Тракия. Има табела, указваща пътя. През съседния на прохода хълм е изграден тунелът „Траянови врата“. Той е част от автомагистрала Тракия.
