Национален монумент Навахо
Националният монумент Навахо (Navajo National Monument) се намира в северозападната част на резервата на индианците навахо (Navajo) в Аризона (Arizona). Тук се намират три доста големи и прекрасно запазени съоръжения на древните индианци пуебло (pueblo), които са обитавали тези земи, преди в тях да се заселят индианците навахо. Индианците навахо успели да заварят само няколко малочислени групи от индианците пуебло, и затова нарекли създателите на тези съоръжения анасази (anasazi), което в превод означавало „древни врагове”.
Анасази е името, с което са известни още индианците пуебло. Трите най-големи исторически паметници в пределите на монумента са Кит Сил (Keet Seel), Бетатакин (Betatakin) и Къщата на надписите (The Inscription House). Достъпът на туристи до тези паметници е ограничен.
Монументът се издига върху платото Шонто (Shonto plateau) и предлага на посетителите, които пристигат тук от цял свят, музей, две туристически трасета, по които туристите се движат без екскурзоводи както и място за пикник и две места за лагеруване.
Както и други съоръжения на древните индианци пуебло, тяхната крепост в парка на индианците навахо е била изоставена в края на тринадесети век. Древните индианци пуебло били принудени да мигрират на юг заради екологичната криза и силната суша. По-късно тази територия била заета от индианците навахо.
Трасето Сандал (The Sandal Trail) е пътека, по която туристите минават самостоятелно и се наслаждават на уникална гледка на земите около каньоните. Трасето минава покрай руините Бетатакин и през дълбокия над сто и седемдесет метра Бететакин Каньон (Betatakin Canyon).
Кит Сийл на езика на индианците навахо се превежда като „счупена къща” и представлява добре запазена обитавана пещера, в която са живеели индианците анасази. Според археолозите мястото е било обитавано за пръв път през 1250 година от новата ера, когато много хора се събирали на такива места в американския северозапад. В Кит Сийл хората са се заселили през 1272 година от новата ера, като конструкцията е била завършена напълно през 1286 година.
Двадесет години по-късно тя била изоставена напълно от индианците пуебло. Но в най-добрите си времена тя е била обитавана едновременно от около сто и петдесет човека. Трите съоръжения, които представляват Националния монумент Навахо, са получили статут на монумент през 1909 година. Някои археолози смятат, че Кит Сийл е един от най-добре запазените исторически паметници в северозападната част на страната. Кит Сийл е открит през 1895 година.
На езика на индианците навахо Бетатакин означава „къща, изградена на ръба”. Бетатакин е по-малък от Кит Сийл и е имал около сто и двадесет стаи по времето, по което индианците анасази са го напуснали завинаги. Днес обаче са оцелели само осемдесет от стаите, защото скалите се рушат и падат в помещенията. Бетатакин може да се похвали само с една кива (kiva) – стая за ритуали и специални церемонии и събирания, докато в Кит Сийл има няколко киви.
Първите разкопки на древните руини в Бетатакин са били направени през 1917 година. Според специалистите тук са живеели около сто двадесет и пет човека едновременно.
Индианците анасази, които обитавали тази местност, се препитавали предимно със земеделие.
Те се хранели с царевица и бобови растения, но също така ходели и на лов. Голяма част от скалните помещения индианците използвали, за да съхранят събраните растения. В тукашните пещери те правели конструкции от камъни, които съединявали с кал, и в тях складирали продукцията си.
