Национален монумент Ховънуип
Националният монумент Ховънуип (Hovenweep national monument) се намира близо край Блъф, Юта (Bluff, Utah). Той е бил обявен за национален монумен през 1923 година от президента Уорън Хардинг (Warren Harding).
Монументът се състои от шест местности, където са разположени руини на местните индианци. Четири от тях се намират на територията на Колорадо – това са Холи Каньон (Holly Canyon), Хокбери Каньон (Hackberry Canyon), Къттроут Касъл (Cutthroat Castle) и Гудман Пойнт (Goodman Point). В Юта са разположени Скуеър Тауър (Square Tower) и Кейджън (Cajon).
Първите хора, които дошли от Европа, видели руините през 1854 година. Тогава експедиция на мормони била първата, която след местните индианци научила за съществуването на тези древни руини. Името на монумента Ховънуип идва от наименованието, което на езика на племето Уте (Ute) означава „опустошена долина”. Това име било възприето и разпространено на широката общественост от фонографа Уилям Хенри Джаксън (William Henry Jackson) през 1874 година.
За съжаление руините били в голямата си част разрушени и разграбени в началото на двадесети век, когато иманяри разбивали стените, за да търсят ценни артефакти. Те копаели подовете на стаите и откривали останки на починали индианци, които били погребани там.
Вандалите оставили непокътнати само няколко гроба. Фермери, иманяри и туристи копаели необезпокоявани и успели да отнесат огромно количество древни съдове, като по-голямата част от тях чупели още докато ги вадели от земята. Те разпръснали костите на погребаните индианци навсякъде. Етнологът Уолтър Фюкс (Walter Fewkes) публикувал археологическо проучване, в което изразявал мнението си – че руините са ценнии и трябва да бъдат опазени на всяка цена от иманярите.
Обитателите на този район успели в древността да изградят красиви кули, които се издигали върху ръбовете на каньона, което доказвало изумителното изкуство на създалите им.
Районът е бил обитаван от хора още преди десет хляди години. Тогава преселниците палеоиндианци пристигнали тук, за да търсят плодове, корени и животни. Този район е бил обитаван от палеоиндианците векове наред.
През 900-тната година от новата ера хората тук започнали да се занимават предимно със скотовъдство и земеделие. В края на единадесети век Ховънуип бил място, обитавано от над две хиляди и петстотин човека. Те променяли терена на хълмовете в терасовиден, за да засаждат растенията си и да добиват по-големи добиви. Под каньона те събирали добивите си, които оставали непокътнати дълго време – царевица, бобови култури, които можели да се използват на по-късен етап.
Повечето от постройките в Ховънуип са били изградени през единадесети и дванадесети век. По това време хората тук изграждат квадратни и цилиндрични кули, както и много пещерни жилища и пещерни стаи за ритуали и важни събирания. Според някои специалисти кулите в Ховънуип са служели за обсерватории или за отбранителни съоръжения.
Някои археолози смятат, че кулите са били използвани за жилищни помещения. В края на тринадесети век обитателите на Ховънуип напуснали тази местност. Те се насочили към долината Рио Гранде в Ню Мексико.
