Концентрационен лагер Дахау
Град Дахау (Dachau)се намира в Германия, неалеч от Мюнхен. Той е известен с това, че скоро след като Адолф Хитлер (Adolf Hitler) дошъл на власт, в града бил построен първият концентрационен лагер на територията на Германия.
Жителите на град Дахау били единодушно против кандидатурата на Хитлер на изборите през 1933 година. Това силно уязвило самолюбието на фюрера. Когато той дошъл на власт, издал заповед да бъде построен концентрационен лагер в града, и то по такъв начин, че димът от пещите на крематориума със зловещата му миризма на изгаряните трупове, да се разпространява в града.
Лагерът Дахау бил изграден върху двеста тридесет и пет хектара. Той се превърнал в еталон за създаване на други концлагери. През дванадесетте години, в които функционирал лагерът, през него преминали двеста и петдесет хиляди човека от цяла Европа. Загиналите в лагера са над седемдесет хиляди човека. Онези, които успели да оцелеят, били освободени от войските на САЩ през април 1945 година.
В лагера Дахау постоянно се разработвали и усъвършенствали нови методи и форми на наказания и издевателства над затворниците. Провеждали се жестоки опити над хора, в това число и медицински опити. Провеждани са изследвания за методите и начините на контрол над човешкото поведение и съзнание. През периода от 1941 година до 1942 година – само за една година – са проведени над петстотин опита над затворници.
Голям принос в издевателствата над хората има и проектантът на концлагера Теодор Айке (Theodor Eicke). Той взимал активно участие в системата на взаимоотношенията със затворниците. Съобразно плана, който той въвел за вътрешния ред на концентрационния лагер Дахау, десетки хиляди военнопленници се намирали под контрола на съвсем малко на брой надзиратели. Надписът над вратата на лагера - "Arbeit macht frei" ( Работата прави свободата”) скоро се появила и над вратите на новоизградените концентрационни лагери.
Подчинение и моментално изпълняване на заповеди, както и изкуството да се убива бързо и без жал се смятали за задължителни качества на фашистките войници. Тези, които не можели да отговорят на изискванията, не носели гордото име на представители на висшата раса и се превръщали от надзиратели в затворници. По изискване на Айке била въведена тактиката да се накарат войниците да се отрекат официално от вярата си и да признаят, че за тях няма друг бог освен Хитлер.
От 1933 до 1939 година в концентрационния лагер Дахау се намирали хора, които според тогавашните разбирания разваляли великата арийска раса. Това били комунисти, социалисти, свещеници, проститутки и душевноболни. На територията на лагера Дахау бил изграден полигон за обучение в точна стрелба на войниците. Те трябвало да стрелят по движещи се цели – това били затворници от лагера.
На девети април 1943 година в лагера били разстреляни повече от половината затворници, а труповете им били изгорени в пещите. Войната приключвала и затова пещите горели всеки ден. Един от убитите на девети април бил четиридесет и две-годишният дърводелец Георг Елзер (Georg Elser), който останал в историята с това, че не му стигнали тринадесет минути, за да промени хода на световната история.
Дърводелецът Елзер успял да създаде, без никой да му е показвал, саморъчно направена бомба с точен часовников механизъм. Той заложил бомбата на място, където Хитлер трябвало да произнесе реч на девети ноември 1939 година. Но Хитлер много бързал и си тръгнал тринадесет минути преди взрива.
На двадесет и осми април 1945 година, един ден преди пристигането на американските войски, затворниците в лагера Дахау се вдигнали на бунт. След като войските на САЩ превзели лагера, той продължил да действа, но за германци. Той така си и останал лагер на смъртта. Но в него вече били разстрелвани военнопленни войници на Вермахта (Wehrmacht).
