Домът на инвалидите в Париж
Домът на инвалидите (Les Invalides) е известно място в Париж, Франция. То представлява няколко сгради, обединени в цял комплекс паметници на военната история на страната. Домът на инвалидите първоначално е бил предназначен за лечение и възстановяване на ветераните от войната.
В Дома на инвалидите се намира военния музей на френската армия, както и музея на съвременната история. Мястото е известно най-вече с това, че тук са били погребани едни от най-великите французи, които са били и герои от различните войни. Сред погребаните тук се откроява френският император Наполеон Бонапарт.
Идеята за изграждането на Дома на инвалидите принадлежи на крал Луи Четиринадесети (Louis XIV). През 1670 година той положил начало на построяването на дом за болни войници. Първоначалното име на сградата и целия комплекс било Болница на инвалидите, но постепенно станала известна като Дом на инвалидите. Проектът на комплекса принадлежи на архитекта Либерал Бруан (Libéral Bruant). През 1676 година неговият проект бил претворен в реалност. В комплекса имало няколко големи площадки, една от които се използвала за военни паради.
По това време ветераните се оплакали, че нямат параклис, в който да се молят. Тогава Бруан бил подпомогнат от архитекта Жул Ардуин Мансар (Jules Hardouin Mansart) и две години по-късно – през 1679 година – параклисът бил завършен. Параклисът се нарича Елиз Сен-Луи (Église Saint-Louis). След смъртта на Бруан архитектът Мансар проектирал специален кралски параклис, който бил вдъхновен от базиликата Свети Петър в Рим. Параклисът е украсен с характерен бароков купол и се смята за един от шедьоврите на френската барокова архитектура. Параклисът бил напълно завършен през 1708 година. Вътрешната част на купола е изрисувана с фрески от Шарл де ла Фос (Charles de La Fosse), които поразяват със своята изящност.
На север от сградата, сътворена за болните войници, се намира голямо свободно пространство, където се намират посолствата на Финландия и Австрия и френското министерство на външните работи.
Домът на инвалидите все още изпълнява функцията си да бъде национална институция за ветерани от войната. В Дома на инвалидите има старчески дом, медицински център и център за медицински консултации.
Наполеон Бонапарт е бил погребан на Света Елена (Saint Helena), но след това крал Луи-Филип (Louis-Philippe) сметнал за необходимо тленните останки на императора да бъдат върнати в родината му, което се случило през 1840 година. Тленните останки на Наполеон били погребани в параклиса Сен Жером (Saint-Jérôme) в Дома на инвалидите, но след това били преместени в гробница от червен кварцит. Те са погребани там през 1861 година. В Дома на инвалидите са погребани и някои членове на семейството на Наполеон Бонапарт, както и няколко френски офицери, които са му служели.
В гробището са погребани тленните останки на френски герои от войните. В Дома на инвалидите е погреан големият брат на Наполеон – Жозеф Бонапарт (Joseph Bonaparte), както и малкият му брат – Жером Бонапарт (Jérôme Bonaparte). Тук е погребан и синът на императора – Наполеон Втори. В Дома на инвалидите е погребан и авторът на химна на Франция – Клод Жозеф Руже де Лил (Claude Joseph Rouget de Lisle). В гробището се намират и тленните останки на един от великите военни лидери на Франция – Анри де ла Тур Д’Оверн (Henri de la Tour d'Auvergne). Тук е погребано и сърцето на Себастиен ле Престр де Вобан (Sébastien Le Prestre de Vauban), който е създал военните укрепления за Луи Четиринадесети.
