Двореца Гринуич

Дворецът Гринуич (Greenwich) е известен също така и като дворецът Плацентия (Placentia). Дворецът Гринуич е построен през 1447 година за Херцога на Глочестър (Gloucester) Хъмфри (Humphrey ) и дълги години е бил използван като резиденция на английското кралско семейство. Дворецът Гринуич се намира в Лондон (London).

През седемнадесети век дворецът Гринуич е бил разрушен, за да се издигне на негово място кралската болница Гринуич. Дворецът Гринуич е бил построен на брега на река Темза (Thames). По времето, когато е построен дворецът, е бил създаден и великолепният парк Гринуич. Имението Гринуич станало собственост на херцога на Глочестър през 1427 година.

Дворецът, който той издигнал до реката, трябвало да се нарича Бела Корт (Bella Court). Той бил построен върху триъгълен парцел. След смъртта му дворецът станал собственост на короната и се превърнал в резиденция на съпругата на Хенри Шести (Henry VI) – Маргарет (Margaret).

Дворецът Гринуич е бил значително разкрасен по желание на съпругата на Хенри Седми (Henry VII) Маргарет (Margaret) и съпругата на Едуард Четвърти (Edward IV) Елизабет (Elizabeth). През 1499 година дворецът Гринуич е бил преустроен, като са използвани 600 хиляди тухли.

По време на династията на Тюдорите (Tudors) новият дворец е бил обявен за най-модерният и най-големият дворец в цяла Европа. В двореца Гринуич се родил новият крал на Англия – Хенри Осми (Henry VIII). Тук са били родени брат му Едмунд (Edmund), както и двете му дъщери Мери (Mary) и Елизабет (Elizabeth).

Дворецът Гринуич е бил и мястото, където е арестувана една от съпругите на Хенри Осми – Анна Болейн (Anne Boleyn), преди да бъде откарана в Лондонската Кула. В двореца Гринуич се е състояла и сватбата на Хенри Осми с четвъртата му съпруга – Анна Клийвс (Anne of Cleves). По време на царуването на Хенри Осми дворецът Гринуич достига до върха на славата си. Хенри Осми е използвал двореца за своя лондонска резиденция.

Кралското семейство се преместило от двореца Гринуич едва през тридесетте години на шестнадесети век, когато е бил построен дворецът Уайтхол (Whitehall). Въпреки това наследниците на Хенри Седми продължили да използват двореца Гринуич, когато искали да направят особено силно впечатление на свои знатни гости.

През 1603 година дворецът е наследен от Джеймс Първи (James I). Той заварил двореца в състояние, което изисквало незабавно възстановяване. По негова заповед са били ремонтирани някои части на двореца, но както и останалите представители на династията Стюартс (Stuarts) кралят имал финансови затруднения и не могъл да завърши докрай ремонта на двореца.

След екзекуцията на Чарлз Първи (Charles I) дворецът направо започнал да се разпада. Чарлз Втори (Charles II) се опитал да върне стария блясък на двореца и да го превърне в подобие на изящните френски дворци. След като похарчил над 75 хиляди лири, той се отказал от смелия си проект. През 1695 година на мястото на двореца Гринуич се появила кралската болница. Днес на това място се намира университетът на Гринуич.