Геодезична дъга на Струве
Известната геодезична дъга на Струве (Struve's Geodetic arc) представлява верига от 265 пункта, в които са поставени знаци с височина от 2 м. Веригата започва от гр. Хамерфест, Норвегия и стига до с. Стара Некрасовка, Украйна. Така се образува меридианна дъга с амплитуда 25° 20′ 08′′. Целта на този проект е да могат да се определят параметрите, размера и формата на Земята.
Василий Яковлевич Струве е един от най-известните астрономи на 19 в. Произхожда от семейството на известни филолози - специалисти по антична филология. Роден е в Германия, но заминава като студент в Естония, където завършва филология в съкратен срок - за две години и половина и получава златен медал през 1810 г.
Струве започва да се занимава с астрономия през 1811 г., а две години по-късно защитава дисертация на тема "За географското положение на Дерптската астрономическа обсерватория". През 1818 г. вече е назначен за редовен професор и директор на Дерптската обсерватория към университета.
Освен като астроном Струве остава известен в историята и като геодезист. След многогодишни измервания по негова методика е определена дължината на отсечката на дъга от Северния ледовит океан по Дунав. Дължината, която е равна на 2820 км. е измерена с прецизна точност. Отклонението е плюс/минус 12 м., което е по-малко от 1/200 000. Тази геодезична дъга днес е известна като дъга на Струве.
Тя е измервана в продължение на 40 години - в периода 1816-1855 г. Пунктовете, през които минава, се намират на територията на Норвегия, Швеция, Финландия, Русия, Естония, Латвия, Литва, Беларус, Молдова и Украйна. Запазили са се 34 пункта, които са вписани в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
На местата, през които минава измерваната дъга, са поставени кубични каменни знаци с размери 2Х2Х2 м. В зависимост от направените изчисления те са разположени на скали, отбелязвани са с железни кръстове, с каменни пирамиди или са поставяни специално изработени за целта обелиски.
Отнелият 40 г. проект на дъгата на Струве е изключителен пример за това как европейски учени и монарси могат да работят заедно в името на общата научно-изследователска кауза.
Василий Струве, който става директор на Пулковската обсерватория, е известен в историята като Създателя на геодезичната дъга, но тя е само част от неговите постижения. Благодарение на него и на издадените от него звездни каталози Пулковската обсерватория се превръща в главна обсерватория на Русия и е наричана "Астрономическата столица на света".
Струве става родоначалник на известна фамилия астрономи. По-големият му син става също астроном и поема от него поста на директор на Пулковската обсерватория през 1861 г. Внуците на Струве са също астрономи, а правнукът му, Ото Струве, става един от най-известните и почитани американски астрономи.
През 1859 г, Струве е покосен от тежка болест и през ноември 1864 г. умира. По негова воля е погребан в Пулковското възвишение край обсерваторията, а негов жив паметник се превръща Пулковската обсерватория.
