Варненско езеро

Варненското езеро е лиман, който е свързан с Черно море посредством широка два километра пясъчна ивица по суша и два канала - по вода. Това форминование се намира при устието на на река Провадийска и е най-голямото, и най-дълбоко в България. Голямата му естествена дълбочина позволява корабоплаване.

Варненското езеро е разделено от морето от непрекъснато увеличаваща се пясъчна траншея. Има продълговата форма, като южният бряг на езерото е висок и стръмен, докато северният е полегат.

Езерото е тектонично образувание, получено при издигането на морското равнище към края на плейстоцена. Дъното му представлява котловина, покрита с дебел тинест нанос. Околността се характеризира с множество долини. Пълната липса на водоизточници в близост до езерото се компенсира от Девненските извори и някои подводни извори в западната част. От тях получава водните си маси.

Други реки, вливащи се във Варненското езеро, са Игнатиевската река от Франгенското плато, Константиновската река, както и Пейнерджикския дол откъм Звездица. Някои от реките при пълноводие носят със себе си голямо количество кварцов пясък, като по този начин на много места са се образували плажни ивици.

Още преди Втората световна война Варненското езеро се е свързвало с морето посредством канал. След построяването на Аспаруховия мост е построен и втори канал "море-езеро". Свързването му с Варненския залив посредством два канала увеличава водообмена чрез пораждането на слаби течения между двата водни басейна. Свързва се и с разположеното западно Белославско езеро посредством трети канал. На последното е изградено пристанище Варна Запад.

Температурата, солеността и нивото на водата във Варненското езеро зависят в голяма степен от навлизащата от морето вода. Средногодишната температура в повърхностните слоеве на езерото е 14 С, а в придънния слой - около 8 С.

Бреговете на Варненското езеро са изпълнени с история. Обитавани още в праисторически времена, те дават премного информация за предците ни. Множеството останки от древни цивилизации доказват предпочитанието на древните хора да живеят в близост до големи водоизточници.

На северния бряг на Варненското езеро се намира световно известния Варненски некропол. В него е открито най-старото златно съкровище в света. Експозицията е изложена целогодишно във Варненския музей.