Солтейр

Солтейр (Saltaire) е комплексно запазено промишлено селище, намиращо се на 5 км. северно от Брадфорд, Англия. По време на викторианската епоха районът се превръща в център на вълнено-текстилната индустрия. Солтейр става модел на индустриалното село, а неговата фабрика, жилища и обществени сгради са построени в такъв ансамбъл и с толкова високо архитектурно качество, че са обявени от ЮНЕСКО през 2001 г. за Световно наследство.

Когато в Брадфорд се появява сър Тайтъс Солт, основател на Солтейр, градът е бил работнически, с множество фабрики, в които хората са работили в задимени места със спарен въздух при нечовешки условия на труда.

Сър Тайтъс Скот е водещ предприемач във вълнената промишленост. Той решава да основе текстилна фабрика-воденица, която да се намира в близост до река Ейр и канала на Лийдс и Ливърпул. Избира подходящото място, като се съобразява сградата да е в близост до ж.п. линия и наема архитектите Локууд и Моусън, като им поръчва да направят проект на желаната от него сграда. Тайтъс Скот мисли обаче много по-мащабно от съвременниците си. Освен текстилна фабрика, той иска да бъдат изградени и жилищни кооперации за работниците, както и място, на което те да отмарят.

Така през 1851 г. се стига до създаването на индустриалното селище Солтейр, което е кръстено на своя основател сър Тайтъс Скот и на намиращата се в близост река Ейр. Комплексът се състои от текстилна фабрика, множество жилищни блокове, болница, институт за обучение, гимназия и детска градина за децата на работещите майки, библиотека с читалня и дори концертна зала.

Всичко това било направено в уникална архитектурна хармония, а самата фабрика, която отваря врати през 1853 г., наподобява дворец, изграден в италиански стил. Мащабите са му огромни, като по площ надминава дори лондонската катедрала Свети Пол. В нея се помещавали 1 200 тъкачни стана, от които излизали около 27 000 метра вълнен плат на ден.

След смъртта на сър Тайтъс Скот, го наследява сина му, носещ същото име. Той умира млад и текстилната фабрика попада в ръцете на сър Джеймс Робъртс, който работел в нея откакто навършил дванайсет години. Той продължава делото на сър Скот, но тъй като бил отявлен русофил, инвестирал големи суми в Русия и по време на руската революция почти фалирал.

Индустриалното селище, което и днес носи гордо своето име, е изградено от местен камък с жълтеникав цвят. То се състои от 850 къщи и 45 приюта за бедни. Всички жилища са с нетипичните за това време екстри, които включват вентилация, отопление, както и добро осветление.

Има изградени множество бани, които да могат свободно да се ползват от работниците в комплекса. Всичко това е направено в неоиталиански стил, отговарящ на облика на огромната текстилна фабрика.

Днес текстилната фабрика на сър Тайтъс Скот е средище на селото и популярна туристическа дестинация. Тя вече естествено не функционира, но е с отворени врати за посетители. В нея се помещават множество зали за култура и изкуство, художествени ателиета и магазини. Голяма част от сградата е превърната в музей, в който можете да разгледате най-голямата в света колекция на несравнимия Дейвид Хокни, който е родом от Брадфорд.