Манастира в Грачаница

Когато говорим за Косово винаги го свързваме с разрушение и военни конфликти, но там се намират някои от най-красивите образци на православната византийска култура. Заради своята огромна роля, която са играли в историческите събития и заради самата им архитектура, а четири от тези православни храмове са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Един от най-красивите е манастир Грачаница. Това е сръбски женски православен манастир, който по стечение на историческите събития в областта на Косово поле днес е част от новосъздалата се държава Косово.

Той е изключително популярен сред сръбското население, най-вече с прекрасната си кралска църква "Успение Богородично". Грачаница е действащ и днес, но спокойствието на обитателите му е прекъснато заради политическите и военни конфликти между сърби и албанци. Заради своята роля, която е играл в историята на Сърбия, както и заради запазената му великолепна архитектура, манастира Грачаница е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Манастир Грачаница се намира в едноименното село, което е само на 5 км. от Прищина. Разположен е в непосредствена близост до древния митрополитски град Липлян. Името му произхожда от селото Грачаница, което пък е кръстено така, защото в областта е имало много гарвани, които грачели.

Идеята за издигането на манастира, както и финансирането на проекта е на сръбския крал Стефан Урош Втори Милутин от династията Неманя, който е бил сред най-щедрите ктитори. Негова заслуга са и Атонския манастир Хилендар, както и множество манастири в Солун, Константинопол, Йерусалим и други градове. Канонизиран е за светец след смъртта си и е един от най-почитаните царе в историята на Сърбия.

Манастир Грачаница е завършен през 1311 г., а кралската църква "Успение Богородично" се превръща в една от най-красивите и мащабни постройки в средновековна Рашка. Милутин издига този храм в знак на разкаяние пред светците заради деянията на неговия предшественик жупан Вукан, който през 1093 г. заповядва да се опожари византийският град Липлян.

С този градеж сръбския крал, който бил известен със своята силна вяра в православието, искал да изкупи греховете на водената през периода 1284 -1299 война между Македония и Византия.

Мястото за изграждането на манастирския комплекс е избрано в Грачаница, тъй като тук е имало древен храм, посветен на пресвета Богородица, който пък бил изграден върху раннохристиянска базилика от 6 в. Всичко това правело мястото изключително подходящо за построяването на значим православен център, който е имал изключително важна роля по време на Османското господство.

През този период благодарение на великолепното управление на манастира от около стотина монаси, Грачаница започва да играе важна роля в религиозната и културна просвета на сърбите. За съжаление по време на водените войни манастирът е разрушен и монасите го напускат.

Днес оцелялата манастирска църква е обитавана от около 20 монахини, които се опитват да възвърнат някогашната слава на православния храм. Църквата е много ценена от историци и архитекти, тъй като е пример за изключителна сръбска средновековна архитектура.

В останките от манастира могат да се видят стенописите, които са смятани за едно от най-добрите постижения в около 40-те православни храма, направени по времето на Милутин.