Минен район при Голямата медна планина във Фалун
В Швеция, известна със своята красива природа и богато културно-историческо наследство, се намират 15 обекта, които са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Някои от тях са природни дадености, други са дело на човешката ръка, а трети са комбинация от двете. Пример за последното е Голямата мина при Фалун (Mining Area of the Great Copper Mountain in Falun).
Тя работи в продължение на 1000 години и спира работата си едва през 1992 г., за да се превърне в една от най-забележителните атракции в страната. През годините тя е произвела такова количество мед, което е успяло да снабди две трети от нуждите на Европа, а през 17 век помага особено много на самата държава да покрие собствените й нужди по време на военните действия.
Заради своята значимост, развитите технологии и важната роля, която е играла в продължение на векове, мината в покрайнините на Фалун е включена през 2001 г. в списъка на ЮНЕСКО и днес музеят й посреща все повече чуждестранни туристи и гости на града.
Град Фалун се намира в централна Швеция. Той е главен административен център на лен Деларна и на община Фалю. Известен е най-вече с огромния си по площ рудник, който формира облика на ландшафта в района. Големият рудник се намира в недрата на Стора Копарберг (Stora Kopparberg), които днес са превърнати в музей, в който се предлагат разходки с екскурзовод, който ще Ви разкаже интересни факти и моменти от вековната история на мината и значимостта й не само за Швеция, но и за цяла Европа.
Не е ясно кога точно започва работата на мината до Фалун, но според археологическите и геоложките проучвания това става някъде около 1000 година. За това свидетелстват открити предмети от мед, които след подробни анализи категорично показват, че са от 10 в. Първият писмен документ за мината датира едва от 1288 г. В него е споменато, че след замяна на имоти епископът на Вестерос получава 12.5 % от доходите на мината.
Първоначално в недрата на Стора Копарберг са заети само местни фермери, които се занимават с добив на мед само за нуждите на домакинството. През периода 1275-1290 г. крал на Швеция става Магнус Трети, който решава да превърне добива на мед в един от основните отрасли на страната си.
Наети са местни и чуждестранни миньори, които започват усилено да се трудят над добива и производството на този метал. Продуктът започва да се транспортира в цяла Европа, а процесите на добив на мед стават известни извън пределите на страната, влияейки на методите и операциите, използвани в мините в останалите европейски държави.
До средата на 14 век мината се превръща в жизнено важен национален ресурс и голяма част от приходите на шведската държава през следващите векове идват именно от нея. Най-голям възход в производствения си капацитет Голямата мина бележи през 17 в. През 1650 г. в нея са произведени на 3000 тона мед.
През 18 в. производството на мед е намалено и започва да се излича желязо, а по-късно да се произвежда дървесина. В резултат на краткотрайната треска за злато през 1881 г. в Голямата мина е открито злато, но залежите се оказват сравнително малки. С течение на времето мината престава да е икономически изгоден фактор за Швеция и на 8 декември 1992 г. тя окончателно затваря врати за работниците си.
