Сукур

В северните части на Нигерия се намира един изключително интересен обект, който заради своята значимост е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Известен е като пейзажът Сукур, който някога е бил част от емиратство Амадауа, намиращо се в близост до границата с Камерун. Представлява село, което се е специализирало в производството на желязо.

Пейзажът в Сукур е високо ценен от ЮНЕСКО, тъй като показва сложен икономически модел на производство и дистрибуция. Не е ясно кога точно са дошли първите заселници, но се знае, че още през неолита тук е имало присъствие. Истинското си развитие районът, познат като Сукур, бележи през 17 в. по време на династията Дур. Тогава той се превръща в основен регион за производство на желязо, който е снабдявал цяла Североизточна Нигерия с ценния материал. Това продължава чак до първото десетилетие на 20 в.

През колониалната епоха топенето на желязо намалява и приключва окончателно през 1960 г по време на войните за извоюването на независимостта на Нигерия. Хората, живеели в Сукур, започнали да мигрират към равнините, разположени на север и на юг.

Селището се състои от две части. Горната се нарича Сукур Сама, а долната Сукур Каса. Особен интерес предизвиква горната част, тъй като в нея е разположена резиденцията Хиди. Тя има кръгла форма, чиито каменни стени и ниши са изградени от местен гранит. Разполага с няколко порти, а до нея се стига по постлан с гранитни плочи път, който достига почти 6 метра ширина. Дворецът е разположен на върха на хълма, за да се постигне по-добра видимост. В близост до него се е намирала сградата, предназначена за харем, но за съжаление от нея могат да се видят само руини.

Долната част на платото се вижда най-добре от двореца. Тя впечатлява със своето терасиране на площите, предназначено за селскостопанските цели. От покоите си кралят лесно е можел да наблюдава дали народът му се труди или си отпочива.

В Сукур Каса ще видите къщите на обикновените селяни, които се занимавали с обработването на земите, с отглеждането на животни и различни култури. Къщите им имат проста структура и са изградени от глина, а над тях са кацнали сламени покриви. Заобиколени са от невисока стена, която ги отделя от обработваемите площи.

Ако сте си наели екскурзовод, който да Ви разкаже подробно за живота, който някога е кипял тук, той непременно ще Ви заведе и до гробищата, разположени в близост до историческия обект. Те имат проста каменна структура и в тях почиват представителите на различните кланове и социални групи.

Освен къщите на селяните можете да разгледате и някои допълнителни постройки. Макар и в руини ясно се вижда ковачницата на селото и помещението, в което се е претопявало желязо. Обърнете внимание, че пещите са снабдени с духало.

Както свидетелстват находките на инструменти и останки от множество намерени в района на Сукур топилни пещи, техниката за добив и преработка на желязо е била добре развита. Каменни брадви и други каменни оръдия на труда, както и издялани в камък орнаменти също свидетелстват за богатата култура и образованост на населението на Сукур.

Снимка: theworld-travel.blogspot