Руините на Килва Кисивани и Сонго Манара
Край бреговете на Танзания се намират два малки острова, които някога са представлявали двете най-големи източно африкански пристанища. През периода от 13 до 16 в. през тях е минавала по-голямата част от търговията в Индийския океан, състояща се предимно от ценни материали като злато и сребро, перли, персийски глинени съдове и китайски порцелан и парфюми.
Става въпрос за пристанищата Килва Кисивани и Сонга Манара, на които и днес могат да се видят ценни руини от величествени постройки. Заради огромното значение и ролята им в миналото и двата обекта са включени през 1991 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство като Руините на Килва Кисивани и Сонго Манара(Ruins of Kilwa Kisiwani and Ruins of Songo Mnara).
Пристанищата, пред които са се захласвали ранните европейски пътешественици, се намират на около 280 км. южно от Дар ес Салаам. Те са известни от векове, но се превръщат в една от най-посещаваните туристически дестинации в района особено след включването им в списъка на световното наследство. За съжаление от някогашното им величие не е останало много, защото дълго време са били оставени на произвола на съдбата.
Знае се, че още през 9 в. островите са били населявани от местните аборигени. През 11 в. тук се появява персийския търговец Али бин ал-Хасан, който закупува остров Килва и основава едноименния султанат, който е известен и като Килуа. През следващите няколко века градът стремглаво се развива. Пристанището му става сред най-влиятелните в района, а търговията със скъпоценни метали, подправки, тъкани, слонова кост и перли му донасят несметни богатства.
Към него през 13 в. се присъединяват и островите Пемба, Занзибар, Малинди, Момбаса, Мозамбик, Комори и Софала. Всеки европеец, дочул случайно за славата му и решил да го посети, бил впечатлен от величието на сградите му. От тогава датират двореца Хусуни Кубуа и Голямата джамия, чийто строеж продължава с векове.
Островите на няколко пъти сметят собствениците си. Били са в ръцете на португалци, араби, под контрола на Султанство Оман, както и владение на французите. През 40-те години на 19 в. славата на Килва, която почва да залязва още през 17 в., достига до такова равнище, че градът почти обезлюдява. Интерес към него проявяват европейците около век по-късно, когато благодарение на историческите сведения започват мащабни археологически разкопки в района.
Направените открития смайват любителите на древните светове. Оказва се, че Голямата джамия, която е била най-голямата по време на построяването ѝ, е и една от най-старите в Източна Африка. Открита е и най-голямата каменна сграда в Източна и Южна Африка преди появата на европейските пътешественици.
Това е двореца Хусуни Кубва, който наред с Голямата джамия, двореца Макутани, Малката джамия, Затвора Тереза и Малкият Хусуни Ндого се оказва най-голямата забележителност на острова. Археологическите разкопки продължават десетилетия и през 1981 г. островът влиза в списъка на Световното наследство, а по-късно към него се прибавя и селището Сонго Мнара, което се намира в близост до него.
За съжаление всички открити сгради са силно застграшени от ерозия. От 2004 г. целият обект е обявен за застрашени и се предвижда приемането на проекти, които да могат да ги опазят за следващите поколения.
