Йезуитски мисии в земите на гуараните
Сред едни от най-интересните обекти, включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, са йезуитските мисии в земите на гуараните (Las misiones jesuíticas guaraníes). За разлика от другите йезуитски мисии, действащи в района на Южна Америка, тяхната единствена цел е да покръстят индинаските племена, известни като гуарани, а не да им наложат европейския начин на живот. Това е причината те да са особено ефективни.
Техните постройки са разрушени през 1767 г., когато йезуитите са изгонени от територията на днешна Аржентина и Бразилия, но дори и от останалите руини, човек може да придобие представа каква значителна роля са изиграли за своето време. За обект на световното наследство през 1983 г. са включени мисиите Сао Мигел дас Мисойнс, Сан Игнасио Мини, Санта Ана, Нуестра Сеньора де Лорето и Санта Мария ла Майор.
На територията на днешна Бразилия, в щат Рио Гранди до Сул, се намира мисиятаСао Мигел дас Мисойнс (São Miguel das Missõe), която е основана през 1632 г. Сред всички постройки, останали за спомен от йезуитките мисии, тази е сред най-добре запазените. Особено впечатление предизвиква църквата ѝ, построена през периода 1735- 1744 г. Дело е на Жан Батист Примола, който решава сградата в бароков стил, в който личат елементи от индивидуалността на гуараните.
Тя е сред най-активните мисии на йезуитите и според исторически данни в нея в края на 17 в. са живеели около 4000 покръстени гуарани. По времето, когато започват гоненията срещу йезуитите, те оказват силна съпротива да напуснат териториите си. В продължение на 4 години йезуитските мисионери и покръстените гуарани успяват да защитят своята мисия, но през 1756 г. се налага да се предадат.
Днес в част от сградата на йезуитите се помещава малък музей, в който са изложени запазили се дървени скулптури на гуараните, като някои от тях достигат височина от 2 м. Църквата, която сериозно пострадва по време на пожар през 1760 г., тъне в руини, но нейно копие можете да видите в съседния град, Санто Анжело. Построена е през периода 1929 - 1971 г. и е известна като Анжелополитанската катедрала.
Останалите четири мисии се намират в провинция Мисионес, на територията на днешна Аржентина. Мисията Сан Игнасио Мини (San Ignacio Miní) е основана през 1632 г. Сградата, която днес е превърната в музей, е изградена в стил "бароко гуарани" и е дело на италианския архитект Хуан Бразанели. Постройката има дължина от 74 метра и ширина от 24 метра и сред най-красивите в провинцията. Има изключително дебели стени, изградени от червен пясъчник. Въпреки че не е успяла да се съхрани съвсем непокътната с времето, тя се счита за един от най-добрите образци на този архитектурен стил.
Една година след основаването на Сан Игнасио Мини е основана и мисията Санта Ана (Misión jesuítica de Santa Ana). Над век тя продължава да е сред най-активните в региона, но след като започват гоненията на йезуитите от испанските конкистадори, сградата е изоставена. През 1767 г. сградата престава да е обитавана и започва да се руши. Обявена е заедно с изброените по-горе йезуитски мисии за паметник на културното наследство.
През 1610 г. в същата аржентинска провинция е създадена и мисия Нуестра Сеньора де Лорето (Nuestra Señora de Loreto), но и тя последва съдбата на останалите мисии и през 1767 г. сградата е оставена на произвола на времето. От нея не е останало много, но се обсъждат различни проекти, които да възвърнат някогашното ѝ величие.
През 1626 г., когато йезуитските мисии все още действат активно на територията на днешна Аржентина, е създадена и Санта Мария ла Майор (Misión jesuítica de Santa María la Mayor), в която през 1744 г. са живеели почти 1000 покръстени гуарани. До 1767 г. тя не е преставала да функционира, когато йезуитските монаси, заедно с всички свои събратя са прокудени от териториите на Аржентина.
