Йезуитски мисии Ла Сантисима Тринидад де Парана и Хесус де Таваранге
Парагвай е страна с разнообразна природа, което я нарежда сред челните места за любителите на екотуризма. Годишно е посещавана от над 350 000 туристи от цял свят. Разполага с множество красиви вечнозелени тропически гори, пълноводни реки и величествени пейзажи. Разнообразието от животински и растителни видове също е огромно. На нейната територия можете да видите рядко срещани животни като алигатори, пуми, маймуни и множество земноводни и влечуги.
Повечето туристи се насочват към тази държава именно, за да опознаят природните ѝ забележителности, пренебрегвайки културните. А това е съвсем несправедливо. Всъщност единственият обект, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство в Парагвай е с културна стойност. Това са йезуитските мисии в земите на гуараните, които са записани под името Йезуитски мисии Ла Сантисима Тринидад де Парана и Хесус де Таваранге (Jesuit Missions of La Santísima Trinidad de Paraná and Jesús de Tavarangue), чиято година на вписване е 1993 г.
Мисиите Ла Сантисима Тринидад де Парана и Хесус де Таваранге са един изключителен обект, който има не само архитектурна стойност, но и културно-историческа.
Когато Америка е открита и започва нейната колонизация, на територията на Парагвай са живеели индианците-гуарани, които и до днес представляват най-многобройното население. От векове те се занимавали със земеделие и грънчарство и били признати от останалите племена като носители на духовна култура и лечителство. Неслучайно храстовидното растение "гуарана", което вече се използва в съвременната фамрацевтична промишленост, в СПА салоните и в магазините за здравословно хранене, е кръстено така. То е открито още преди векове от тези индиански племена, много преди да стигне до Европа.
Това, което важи в пълна сила за гуараните, е стремежът им на живот в пълна хармония с природата. Те наричат земята "Terra –sem-Males", което в превод означава "Земя–Без—Злини". И наистина много рядко се е стигало до размирици между съседните индиански племена. Всичко това напълно се променя, когато в земите на Парагвай се появяват първите европейци. Жадни за нови територии те положили всевъзможни усилия да унищожат тази цивилизация.
Обаче се сблъскали със съвсем различна култура, непозната им досега. За да могат да преклонят духа на гуараните и да изкоренят древните ритуали, които се предавали от поколение на поколение сред тях, европейците решили да покръстят този народ. В много от случаите се стигало до насилие, тъй като се оказало доста трудно да превърнеш индианец в европеец. Съвсем друг бил случая с йезуитските мисии, които се появили из земите на гуараните в началото на 17 в.
Тяхната цел била единствено да покръстят индианските племена в християнската вяра, без да променят начина им на живот. През този период са създадени и мисиите Ла Сантисима Тринидад де Парана и Хесус де Таваранге, които постигат изключителен успех в своето начинание. Без да се използва никакво насилие, йезуитските мисии се заемат не само с покръстването на гуараните, но и с образоването им.
Разработени били различни схеми, по които индианците да участват в общия труд на мисиите и той наистина се оказал икономически успешен. Днес тези две мисии, Ла Сантисима Тринидад де Парана и Хесус де Таваранге, са останали за спомен как наистина е възможно да има "Земя–Без—Злини".
