Пейзажът Агаве и древените индустриални съоръжения в Текила

Екзотичната природа и многобройните старинни паметници на Мексико ежегодно привличат стотици хиляди туристи от много страни по света. Туризмът от десетилетия се е превърнал в едно от главните доходни пера на страната и често е наричан "мексиканската промишленост без фабрични комини".

В цяла Америка това е държавата, която е на първо място по брой обекти, включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и осма в света по този показател. Сред по-новите й обекти, които са признати за световно наследство, е Пейзажът Агаве и древните индустриални съоръжения в Текила (Agave Landscape and Ancient Industrial Facilities of Tequila).

От дълбока древност Мексико е родина на много напитки, направени на основата на кактусови растение или плодове. Няма човек по света, който да не е чувал за текилата, която е чисто мексиканска напитка. Тък като Мексико е нейната родина, правителството от няколко години се опитва да получи разрешение тази алкохолна напитка да бъде произвеждана и бутилирана само тук. Основният довод е, че приготвянето на текила се извършва на базата на древни традиции и технологии, предавани от поколение на поколение в продължение на векове.

Името текила има също исторически корени. Произхожда от обшина Текила в щата Халиско, чието име пък произлиза от топографското наименование на езика науатъл "Текилан", с което се е обозначавало мястото за плащане на данъците. Не е ясно кога точно за първи път е започнало производството на текила, но се знае, че е открита още по времето на ацтеките.

В района, разположен около долината на река Рио Гранде в щат Халиско, текила се произвежда от незапомнени времена. Този вид ракия се изработва от сока на узрелите плодове или "пиняс" на растението "Агаве текилана". То е стопроцентово мексиканско и според закона за интелектуалната собственост се култивира само в щатите Халиско, Наярит, Мичоакан, Гуанахуато и Тамаулипас.

В региона, обявен от ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство, съществуват няколко места, на които от синьото агаве се произвежда текила. Продължителността на производството е около 9 г. след засаждането на растението. Когато дойде време плодовете на агавето се обират и месестата им част се задушава, покривайки я с изрязаните листа от растението. По този начин приличното по форма на шишарка растение приема цялата захар, годна за ферментация. Следващата стъпка е меленето на сърцевината на плода.

След като захарите са се превърнали в алкохол, те се поставят в специални огромни казани от неръждаема стомана и се смесват с гроздова мъст, вода, дрожди и други микроорганизми. Цялата каша се дестилира до получаване на текила. Подлага се на втора дестилация, за да се стигне до направата на по-качествен продукт, известен като бяла текила. Ако престои повече време в дървени бурета се получава текилата репосадо и отлежалата аниехо.

Целият този процес е познат още от времето на ацтеките, поради което ЮНЕСКО е включила този наситен с културни ценности регион в списъка на световното наследство.

Агавето от своя страна е ценено не само за направа на световноизвестната текила. То има вкусови характеристики, които го доближават много до захарта и меда и често е използвано за техен заместител. Макар че по състав не може да сравни с ползите за здравето на човек, които могат да се извлекат от употребата на меда, то може да бъде използвано като негов заместител в случай че хората имат алергия към златистия природен антибиотик.

Можете да посетите този древен мексикански регион и да се запознаете подробно с процеса на производство на текила в някоя от многбройните хасиенди, много от които датиращи от 18 в.