Хед Смешт ин Бъфало Джъмп
Големите равнини, разположени на територията на САЩ и Канада са били населявани в продължение на около 10 000 години от предците на индианците. Техният живот бил основан на лова, най-вече на бизони. Преди да се появят европейците, които слагат ръка на тукашните земи, Големите равнини били пълни с бизони, които били основния източник за прехрана на различните индиански племена.
Според някои изследователи преди около 6000 години из равнините е имало около 65 млн. бизони, като за сравнение техният брой днес е намалял до едва 60 000 хиляди на териториите на САЩ и Канада. Индианците от племето чернокраки, населващи Големите равнини, водели полуномадски живот и живели в островърхи палатки, познати като типи. Учени и изследователи продължават и днес да се занимават с техния живот и ритуали, както и с начина им за ловуване.
От изключително важно значение за тях се оказват находките в югозападните части на Албърта. Тук е намерена стръмна скала, завършваща с пропаст, която чернокраките са използвали в продължение на над 6000 години за лов на бизони. Благодарение на останките, намерени в нея, може да се извлече ценна информация как първобитните хора са ловували из прерийните части на Канада. Заради своето значение този обект е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство под името Хед Смешт ин Бъфало Джъмп (Head-Smashed-In Buffalo Jump).
Бизоните, които били основния източник за храна на индианските племена, обитавали територите на север до Голямото робско езеро, на юг до планините Източна Сиера Мадре в Мексико, на изток до Южна Каролина, Пенсилвания и Тенеси и на запад до Невада и Орегон. В различните части на прериите те били ловувани по различни начини. Преди появата на оръжията, индианците използвали друга тактика, за да могат да уловят тези големи животни.
Практикувал се общия лов, в който участие вземали стотици хора. Избирал се шаман-заклинател, който да може да "вика" животните. В племето на чернокраките той бил известен като Даряващият изобилие. Викачите подгонвали бизоните до бизоновата пропаст, наричана днес Бъфало джъмп (скокът на бизона). Много често в клопката попадали стотици животни, които осигурявали прехраната на цели племена.
Индианците са умеели да използват пълноценно всички части от труповете на бизоните. Белите дробове се запичали, червата се натъпквали с кълцано месо, което после можело или да се свари, или да се изпече, а месото било приготвяно по различни начини. За да може то да се съхрани се издълбавали дупки в земята, където температурата била доста по-ниска. Ако зимите били по-тежки се изяждали дори и костите и копитата, които след като се раздробявали, успявали да заситят глада на индианските племена.
Освен месото чернокраките използвали и кожата на бизоните, от която изработвали своето облекло. Имали специални техники, които позволявали на кожата или да остане твърда и дебела и да служи за изработване на обувки, или да е тънка и мека за направата на дрехи. Понякога се оставяла и козината, която служела за дебела наметка през зимата или за одеяла.
От рогата на животните се изработвали прибори, а от костите различни ножове или сечива за копаене. Всичко това е установено след направените археологически разкопки в района, а Хед Смешт ин Бъфало Джъмп се оказва най-старата и най-добре запазената бизонова пропаст, която е използвана в продължение на над 5700 години, чак до средата на 19 в.
Височината на отвесните скали е достатъчно висока, за да гарантира успеха на лова и животните умирали веднага. В близост до капана са се намирали лагерите, които са служели за кладници. Според последните научни открития тук са заклани около 120 000 бизона.
