Крепости в Карибска Панама: Портобело – Сан Лоренцо

Панама, която напоследък нашумя с откритите древни гробници, пълни със злато, отдавна е била жадувана земя за мнозина. До 1821 г. тя е била испанска колония, докато Централна Америка не възстава срещу Испания. Когато испанците откриват златните ресурси на своите колонии, те търсят удобен начин, по който бързо да ги ескортират до Испания.

Тук, по течението на река Чагре, която по-късно е използвана като част от трасето на Панамския канал, са изградени няколко крепости, гледащи към Карибско море, които са играли важна роля в историята на испанската колонизация. Това са крепостите Портобело и Сан Лоренцо, които заради значимостта си са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство под името Крепости в Карибска Панама: Портобело – Сан Лоренцо (Fortifications on the Caribbean Side of Panama).

Река Чагре е използвана за ескортиране на откритите от колонизаторите съкровища до Порто Бело, откъдето са били откарвани към Испания. Пътуването през провлака бил дълъг и труден, особено пътуването до реката, което можело да отнеме до един месец, в зависимост от времето на годината. Постепенно Портобело се превръща в едно от значимите пристанища, служещо предимно за транспортиране на сребро и злато от Перу. За да може градът да се отбранява от карибските пирати, са построени няколко укрепления, които от 1980 г. са част от световното наследство.

Другата забележителност, която задължително трябва да посетите и която също е включена в списъка на ЮНЕСКО е градът-крепост Сан Лоренцо. Той крие не по-малко очарование от Портобело и се нарежда сред основните атракции на Панама.

През 1595 г. крал Филип Втори нарежда да бъде построена крепостта Сан Лоренцо. Мястото е избрано с перспектива - на върха на стръмна скала, кацнала на източния край на реката. По този начин от нея може да се наблюдава както самото устие на реката, така и много километри навътре в морето. Нарочно не била прекалено високо построена, за да не се превръща в лесна плячка, ако пирати решат да я атакуват от морето.

Първоначално крепостта Сан Лоренцо е построена изцялоот дърво, но то се оказва не достатъчно издръжливо на честите дъждове в тази част на континента. Апетитите към превземането на крепостния град се усилили, докато накрая световноизвестния капитан Франсис Дрейк не успява да я спечели окончателно през 1596 г. Градът и крепостта са почти напълно унищожени и повторно построени.

През 1668 г. и 1671 г. обаче Хенри Морган решава да атакува Сан Лоренцо с идеята да унищожи Панама. Донякъде мисията му успява. По-късно, през 1680 г. крепостта отново е възстановена, но е издигната още по-нависоко на скалата. През 1740 г. отново е разрушена от адмирал Върнън.

Около 20 години по-късно крепостта е възстановена за трети път, като са се използвали вече новите по-стабилни материали. След изчерпването на съкровищата градът започва да губи своето величие и крепостта повече не е атакувана, нито е била разрушавана след последния си ремонт. Видът, в който я виждаме днес, е този, в който тя е била в края 18-ти век.

Панама е целогодишно посещавана дестинация, но имайте предвид, че тук винаги е много горещо и доста влажно. Най-горещи са месеците от февруари до май, когато температурите често достигат до 35 градуса по Целзий.