Национален парк Сейнт Илайъс
Красотата и очарованието на Аляска са родени от екстремности: най-високите планини и най-широките равнини в Северна Америка, около три милиона малки и големи езера и 15 невероятно красиви национални парка, които покриват площ приблизително колкото е общата площ на Англия и Ирландия.
Русия, която освен с износа на кожи от тюлени и морски видри не печели нищо от земята, я продава през 1867 г. на САЩ за смешната сума по 2 долара на акър (около 4 декара).
Критиците наричат дълго време сключената сделка "Глупостта на Сиуърд" по името на американския министър на външните работи, подписал документа за новата придобивка, но само 15 години след това са открити големи залежи от злато по поречието на река Юкон.
От целия свят пристигат златотърсачи и правителството във Вашингтон се принуждава да създаде закони за Аляска и следи за тяхното спазване.
Аляска е земя, на която всичко е по-голямо, по-мащабно, по-сурово и в същото време по-възхитително. Тук се намира и най-големия национален парк на Щатите, който се казва Рангел- Сейнт Илайъс (Wrangell - St Elias), който всяка година посреща все повече посетители, дошли да търсят предимно силни усещания.
Впечатляващата природа със своите глетчери и гъсти гори, както и разнообразието от диви животни, които тук живеят необезпокоявани от хората, са причина паркът да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Национален парк Сейнт Илайъс е разположен и на териториите на САЩ, и на Канада, но за САЩ се явява на-обширният по територия парк. Планините в парка не са от най-високите на Аляска, но поразяват със своите целогодишно заснежени върхове, които контрастират на синия цвят на небето.
Въпреки че парка е защитена територия, той значително се отличава от останалите резервати. Не очаквайте да срещнете табелки с упътване или обозначени маршрути. Рядко ще срещнете и човешки стъпки.
Тук човек попада в дивата и сурова пустош на Аляска. В целия парк има само два груби пътя и тяхната недостъпност отблъсква болшинството от туристите. Това е причина земите тук да изглеждат наистина сякаш са недокоснати от човешка ръка.
Непрекъснатите снеговалежи и ниските температури способстват за образуване на дебели маси от многогодишен сняг, който подхранва многобройните ледници. Тук се намира и ледника Меласпина, който е един от най-величествените в света. Носи името на първия човек, който се е занимавал с неговото проучване, италианец.
Спуска се от масива Сейнт Илайъс към крайбрежието на Тихия океан и почти целият се намира на територията на парка. Считан е за основната му атракция, тъй като се различава коренно от тези в Алпите и Кавказ.
За разлика от повечето долинни ледници, които започват високо в началото на долината и не напускат планините, Меласпина се подхранва и от съседните планини, а не само от ледените маси, образувани от билото и долината на масива Сейнт Илайъс.
Можете да посетите Национален парк Сейнт Илайъс по всяко време на годината, стига снеговете да не са запречили съвсем пътя. Обикновено тук се стига със самолет до главната база МекКарти, но пилотът ще Ви остави на около 70 км. от нея. До базата ще трябва да стигнете пеша, което е истинско предизвикателство дори и за най-авантюристично настроените натури.
