Селитрови обекти в Хъмбърстоун и Санта Лаура
В пустинята Атакама, заемаща северната част на Чили, се намира най-голямото находище на селитра по света. То е причина из тази изключително неприветлива територия да са се появили множество миньорски градове. Въпреки че южноамериканската пустиня е една от най безводните и една от най-сухите на земното кълбо, в нея са се образували няколко населени места, особено в една тясна ивица от пустинята, отстояща на около 20 км. от брега на океана. Именно тук се намира находището на силитра, заради което са се водели много войни между Чили и съседните ѝ държави.
Когато на пазара излизат изкуствените торове, нуждата от селитра намалява и градовете постепенно обезлюдяват. За спомен от тях обаче остават множество постройки, които напомнят за времена, когато животът в тях е кипял. Такива миньорски градове са били Хъмбърстоун и Санта Лаура, които заради значимостта си са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство под името Селитрови обекти в Хъмбърстоун и Санта Лаура (Humberstone and Santa Laura Saltpeter Works) и макар че се намират насред пустинята, определено заслужават Вашия интерес.
Хъмбърстоун е открит през 1872 г. по време на бума при производството на селитра. Сред тропичния пустинен изглед на Атакама, покрита с подвижни пясъци с чакъл и камъни, започва да се оформя селище, което бързо се превръща в оживен миньорски град. В продължение на почти век тук идват работници от съседни страни, които посвещават живота си на извличането на селитра.
Най-голям разцвет достига през 40-те години на миналия век, когато в мините наред с чилийци са работили и перуанци и боливийци, създавайки отличителната, комунална култура на пампасите. По това време се появяват много други миньорски градове, сред които е и Санта Лаура. На територията на тези две градчета се срещат над 200 обека, които могат да ни дадат ясна представа как са изглеждали по време на своя разцвет.
Някога най-богатите силитрени залежи са включвали и границите на Боливия и Перу, но през втората половина на 19 в., след като в производството на селитра са вложени множество чилийски и английски капитали, Чили решава да запази тази територия едниствено за себе си. През 1879 г. се слага начало на т. нар. Селитрена вийна, която продължава пет години.
През този период войската на Чили окупира части от пустинята Атакама, принадлежали дотогава на Перу и Боливия и ги присвоява за себе си. Освен че по този начин се сдобива с големи селитрени богатства, Чили лишава Боливия и от излаз на море. От подписването на мирен договор през 1904 г. до днес боливийските управници продължават да се надяват, че ще могат по някакъв начин да си възвърнат изгубените територии.
След изскачането на пазара на норвежката селитра, свръхпроизводството на чилийска селитра се оказва ненужно. Много от миньорите са освободени от длъжност и постепенно повечето такива градчета обезлюдяват. Въпреки че и в наше време Чили е главен производител на селитра, гъмжащите от народ населени места в пустинята Атакама са вече в миналото. Спомен от тях остават Хъмбърстоун и Санта Лаура, които заради честите земетресения вече са включени в списъка на застрашените обекти на ЮНЕСКО с цел събирането на средства за консервацията им.
