Дефилето Самария (Samaria Gorge)
Дефилето Самария е единственият национален парк на територията на остров Крит. В тази живописна част на Гърция се намират възвишенията Белите планини (White Mountains), а самият парк заема западната част на островната суша. Площта на дефилето се разпростира на 16 км, като започва от Омалос (Omalos), намиращ се на 1250 м надморска височина, и плавно достига до по-ниско лежащото селце Агия Румели (Agia Roumeli).
Ако посетите района през пролетта ще можете в максимална степен да се насладите на природните гледки в тази част на Гърция. Най-удобно е да пристигнете с автобус или кола от град Кания, като спирката е в плaтото Омалос. 16-километровият парк е идеален за туристически разходки. Самият маршрут тук може да се премине за най-малко четири часа, а по-обстойните разходки отнемат към осем часа. Повечето от туристите тук тръгват рано сутринта, а след обиколката и спускането през дефилето има възможност да се върнете в Кания с корабче.
Името си дефилето дължи на разположеното В средната част на дефилето е разположено красивото венецианско селце Санта Мария, откъдето произлиза и самото наименование на тази природна местност. Тази красива природа е дом на много ендемични растения и редки животински видове. От флората тук се срещат планинска мащерка и риган. Тук е едно от малкото местообиталища на критската планинска коза, наричана още кри-кри. могат да се видят доста видове птици, като горска и забулена сова, ястребов, скален и малък орел, брадат лешояд, мишелов, сокол скитник, .
Самото дефиле е едно от най-грандиозните на територията на Стария континент и се счита за един от природните феномени на Крит. Платото Омалос е около 25 кв.км. На самият вход на дефилето се намира хижата „Ксилоскало“. Само първата част от пътя, благодарение на стръмните серпентини, е по-уморителна. Тук спускането е през стръмен склон с денивелация от 1000 км. След него се преминава през нелекият терен на т. нар. Дървено стълбище.
През пролетта водите на реката значително се покачват, така дефилето се затваря, или се налага да се прегазва реката, особено в по-тесните места. Поради тази причина пролетта, когато реката е пресъхнала, е най-подходящо за преходи. По средата на маршрута се намира запустялото селце Самария. Малко след Санта Мария се стига до най-тясното място на дефилето – Желязната порта. Тук високите около 600 м скални стени стоят на разстояние не повече от три метра една от друга.
