Църквата Свети Николай във Варна
Църквата Св. Николай във Варна носи официалното име Храм "Свети Николай Мирликийски Чудотворец". Той е разположен на централната улица във морскaата столица на България и е една от най-красивите религиозни постройки в града, наред с катедралата „Свето Успение Богородично“ в самия център на Варна, която е един от неговите символи и четвърта по големина в страната. Църквата Св. Николай е разположена на бул. Княз Борис I 35.
Храм "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" е построен благодарение на щедрото дарение на руснака Параскева Николау, който живял в Одеса, но бил родом от град Варна. Съгласно неговото завещание той определя сумата от 50 000 рубли, които да се се използват изцяло за издигането на храм в чест на Свети Николай.
Руснакът изисквал в предсмъртното си завещание църквата Св. Николай да бъде със сводове и изцяло издигната от каменни блокове и тухли. Днес пред църквата има и паметник на Параскева Николау. Строежът на храма Св. Николай е започнат през 1859 година и е продължил единадесет години. Успоредно с издигането на църквата започва и строежът на болницата през същата 1859 г.
Разбира се, за да се вдигне такъв значителен религиозен паметник като Свети Николай е трябвало да се премине през доста главоболия и неразбории. Гръцката община, като пръв изпълнител на завещанието на Параскева Николау е нямала желание да сътрудничи на българската община при провеждането и изпълнението на завещанието. Самият Николау никога не е страдал от подобни националистически скруполи и не е правил разлика между грък, българин или руснак.
Историята според летопис от 1906 година разказва как в църквата Свети Николай служат български свещеници. Веднага след смърта на гръцкия метрополит във Варна Поликарп, за негов заместник е бил изпратен митрополит Неофит, който бил грък. Този факт пробудил нескрито възмущение у българите, как може толкова време след свободата да виждат все още гръцки владици.
В деня на пристигането на новия митрополит целият град, заедно с дружество "Родолюбец" се събрали на пристанището за яростен протест, като някои дори започнали да хвърлят камъни. Параходът се върнал обратно, а българите се запътили към църквата Свети Николай, забили камбаните и в храма бил отслужен първият в църквата водосвет на черковнославянски език от свещеник Ст. Ганчев.
Преди този момент Свети Николай се е водела гръцка черква. Дълго време църквата Свети Николай не е бил иконописана, а стените и били чисто бели. Едва през 1961 г. екип, ръководен от професорите Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов започват да работят по изографисването на храма. Близо месец стените на Свети Николай били платно на труда на художниците Петър Джамджиев, Петър Михайлов и студенти от НХА.
Църквата Свети Николай се води единственият храм у нас, построен изцяло със средства на един човек, а също така Свети Николай е и единствената морска църква у нас. През 1927 г. двама български капитани отнесли на Божи гроб икона от храма, осветили я и я върнали обратно. Тогава той бил записан в църковните книги като морски.
