Манастир Свети Георги Победоносец в Поморие

Манастирът Свети Георги в Поморие или известен още като Поморийския манастир е един от най-почитаните манастири в Източна България. Празникът на манастира Свети Георги е 6 май, като той се превръща и в целокупно градско празненство на цяло Поморие. Цялото име на обителта е мъжки манастир Св. Георги Победоносец. Храмът Свети Георги в Поморие се счита за един от най-важните религиозни паметници в България от периода на Възраждането.

В древния Анхиало, който е предшественик на Поморие, християнството прониква още в края на 1век. Според Преданието Св. апостол Андрей, на път за Киев, минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклетиан (284 – 305) от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център. Въпреки гоненията, още от 3– 4 век има сведения за епископи на града.

По-нататък, през 5 – 6 век Анхиалската църква е провъзгласена за архиепископия. Християнството вече е официална религия на Източната Римска империя – Византия. Според преданието през 7 век на мястото на днешния манастир Свети георги вече съществува храм или манастир, посветен на великомъченика. С нахлуването на османските турци в България обителта на св. Георги вероятно е разрушена и запустява. Временно предаден на византийците, градът отново е християнски до месец март 1453 г., когато е превзет окончателно от турците. Над Анхиало пада дългата нощ на османското владичество.

За възникването на настоящия манастир Свети Георги в Поморие се разказва доста интересна легенда. Историята гласи как към края на 18 век в Анхиало се заселва турчинът Селим бей, създавайки голямо феодално владение – чифлик. Той обаче страдал от тежка неизлечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънува, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода.

Нено не обърнал внимание на съня, докато не започнал често да му се явява красив момък, яздещ бял кон – свети Георги. Разтревожен от съновидението, ратаят разкопал тайно мястото и открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент от самото място започнала да извира вода. Благочестивият Нено разказал всичко на господаря си и у чифликчията се появила надежда за изцеление.

По поръка на своя ратай, Селим бей повикал владиката на града, който му прочел молитва и го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил чудесно излекуван. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приел християнската вяра и построил малък параклис, с което били положени основите на съвременния храм Свети Георги. Легендата продължава, като разказва как след време, според преданието, той овдовял, приел монашество и станал първият игумен, на манастира.

Обителта Свети Георги в Поморие е разположена в имот от 3 800 декара.

Тя е основно преустроена през 1856 г., като старият храм остава вграден в стените на новия. Заедно с новите постройки през 1966 година е издигната и 20-метрова кула – камбанария. В манастира Свети Георги днес се съхраняват изключително ценни образци на иконографското изкуство от 18 и 19 век, като главната храмовата икона на църквата Свети Георги е рисувана от анхиалеца Темистокъл Диамандопуло Зограф.

Интерес представлява каменната икона на св. Георги, намираща се над входа на църквата. До ден днешен всяка година на 6 май ежегодно се отслужва тържествена архиерейска св. Литургия и поклонение в храма Свети Георги в Поморие. Празникът е съпътстван от тридневен панаир, на който привлича обикновени вярващи и търговци от цяла Тракия.