Крепостта Хърст

Крепостта Хърст (Hurst Castle) е средновековно военно укрпеление, което е разположено по южното крайбрежие на Англия. Цялата крепост е издигната върху един дълъг и чакълен подводен бряг разположен насред морето, като най-близката континентална част до замъка Хърст остава град Милфорд он Сий, отдалечен на около миля и половина от островчето на Хърст.

Единственият начин да се доберете до замъка Хърст е, като вземете ферибота от Keyhaven, който плава към островчето от април до края на октомври. Разбира се, възможно е понякога ненадейно да няма транспорт до замъка Хърст, което значи е приливите и отливите са казали своята дума.

До замъкът Хърст не може да се стигне са автомобил. Той е свързан с континента посредством един изкуствено прокараян във водите път. Най-удачният вариант за посетителите е да оставят колата си на паркинга, да отидат до Хърст с ферибота, след което ако имат желание може да се разходят наобратно пеша по насипния път, дълъг около 2, 5 километра.

От него се открива прекрасна панорама на целия остров и на замъка Хърст. Препоръчително е да си вземете бинокъл и фотоапарат. Ферибот има на всеки 20 минути, като цената е около 5 паунда. Първият кораб е в 10:30 сутринта, а последният отпътува 17:30 от замъка Хърст.

Крепостта Хърст е построена като част от защитната фортификационна верига от укрепеления на Хенри, която има за цел да защитава английските брегове в размирните дни на неговото управление. На крайбрежните укрепления за защита на Англия по време на бурните времена на царуването му.

По името на своя създател крепостта Хърст е известна още и като Замъка Henrician. Разбира се, замъкът Henrician е построен на стратегическо и важно място, което било изключително удобно да се контролират водите назапад към Солент. Окончателно замъкът Henrician е завършен през през 1544 година.

През 1648 година отвъд каменните стени на Henrician е заключен крал Чарлз I, който изчаква в крепостта преди да бъде поведен към Лондон за изпълнение на наложената му присъда, а именно смърт. Замъкът търпи модернизиране и реставрация по време на Наполеоновите войни и още веднъж през 1870 година, когато са добавени и огромни дефанзивни оръдия, тежащи около 38 тона едното. Две от тях все още могат да се видят и днес.