Дряновският манастир
Дряновският манастир е един от основните религиозно-исторически паметници на територията на България. Ако посетите днес Дряновския манастир ще усетите уникалната атмосфера, която витае около него, носеща спокойствие и омиротворение. Дряновският манастир носи името „Свети Архангел Михаил“ и днес е действащ мъжки манастир. Тази живописна и красива обител е разположена в Северна България, като се намира само на 5 километра югозападно от Дряново и на 15 километра от Габрово. Дряновският манастир е един от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Дряновският манастир е основан през Втората българска държава. Местността, където е разположен е особено впечатляваща със своята живописност. Той е изграден под интересно извития източен скален венец на старопланинското плато “Стражата”, в красивите каньони, които образуват реките Дряновска и Андъка. Наоколо панорамата е съставена от отвесни скални венци, пещери, уникални скални форми, сред които се зеленее красива природа.
В района на Дряновския манастир е разположена и пещерата Бачо Киро, която също е част от списъка със 100-те национални туристически обекта. Дряновският манастир е една от десетте най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект в тази част на страната. По време на турското робство Дряновският манастир е бил разрушаван и ограбван. На днешното място обителта е възстановена през 1845 г.
През Средновековието Дряновският манастир “Св. Арахангел Михаил” се основава, докато на власт е цар Калоян. По това време са пренесени тлените останки на Св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Хората, които пренасяли мощите, останали да нощуват край Дряновска река под селището, а по християнските канони на свещеното място трябвало да се издигне манастир.
По-нататък през вековете Дряновският манастир става важно средище на българската просвета и култура. В годините на борбите за освобождаване на българите от турска власт Дряновският манастир се превръща в едно от ключовите места за подготовката на Априлското въстание и по-специално в Първи Търновски окръг. Основаната роля на обителта била да служи за скалд на запаси от храни и оръжие.
На 29 април 1876 г. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон, която е първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Отрядът бил обграден навсякъде от турската армия, а самата битка продължила цели 9 дена. По-голямата част от българските бойци намират смъртта си при това сражение край Дряновския манастир. Битката нанася и големи щети на самата обител, която е опожарена и буквално срината със земята. От части Дряновският манастир е възстановен, а на 3 април 1877 г. главният му храм е тържествено осветен.
По време на освещаването игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите български четници. Тогавашният вид на Дряновския манастир е доста оскъден - той е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете. Тези бойни следи са съзнателно оставени от строителите, за да не се забравя миналото и смелия подвиг на борците за национално освобождение.
Обектът е част от създаденото през 1966 движение 100 национални туристически обекта на България. За да разгледате другите обекти, кликнете на посочения линк.
