Минар-е-Пакистан
Историческият пакистански град Лахор заедно с 10-милионния Карачи са двете най-популярни туристически дестинации в страната. Главните забележителности в града са крепостта Лахор с нейния главен портал Аламгири (Alamgiri Gate), огромната джамия Бадшахи (Badshahi Mosque), построена през 1673 г. с невероятни мраморни инкрустации и орнаменти. Символ на националното самосъзнание на цял Пакистан обаче е високата кула Минар-е-Пакистан (Minar-e-Pakistan).
Минар-е-Пакистан е Националната мемориална кула на страната, който доминира над целия град. Издигната е в парка Iqbal Park като мемориал на Пакистанската Резолюция (Pakistan Resolution. Минар-е-Пакистан е мястото, където през 1940 г. Мюсюлманската лига провежда историческата 34-та годишна сесия, на която обявява желанието си да се сформира отделна държава за мюсюлманите.
Това се случва на на 23 март, а това е първата официална декларация за създаване на отделна страна за мюсюлманите, живеещи в Южна Азия. Днес Пакистан празнува този ден като национален празник всяка година.
Минар-е-Пакистан е издигната, за да олицетвори паметния за мюсюлманския свят момент и духа на този прогрес. Величествената й фасада се отличава коренно от повечето архитектурни постройки в Лахор, които са част от историческото завещание на династията на Могулите (Mughals). Големото публичното пространство около паметника Минар-е-Пакистан обикновено се използва за политически и публични срещи. Паркът Икбал има няколко мраморни чешми и е приятно място за разходки. Първоначалното име на монумента е Yadgar-e-Pakistan, но по-късно е преименуван.
През 1960 г. лидерите на Мюсюлманската лига обръщат внимание на местните власти в Лахор върху необходимостта от изграждане на подобен паметник. Губернаторът на Западен Пакистан, Хюсеин (Akhtar Hussain), отправя апел към обществеността за набиране на средства за изграждане на Минар-е-Пакистан. Била организирана комисия от изявени филантропи, които събирали средствата.
Архитект на Минар-е-Пакистан е Мурат Кхан (Murat Khan), които полага основите на кулата на 23 март 1960 година. След около 8 години тя е напълно завършена. Открита е на 31 октомври 1968 г., а целият проект коства около 7, 5 милиона. Главното тяло на конструкцията е поставено върху отлепена от земята платформа във формата на звезда с пет лъча. Платформата отстои на 4 метра от земната повърхност, а цялата основа наМинар-е-Пакистан е около 14 метра. На външен вид наподобява разцъфнал цвят на лотос.
Кулата се издига на около 60 метра от основата, като по този начин общата височина на минарето е около 72 метра над земната повърхност. Диаметърът на кулата е около 97.5 метра. Основната платформа заключва в себе си два басейна с форма на полумесеци, облицовани с зелен и червен мрамор. На мраморните плочи на централната част на Минар-е-Пакистан са изписани накратко историята на Пакистанската Резолюция на английски, урду и бенгалски, както и имената на 99 Бога и поетични стихове от епоса Алама Икбал (Allama Iqbal).
Във вътрешността наМинар-е-Пакистан има централна вита стълба с цели 162 стъпала. Най-горния купол на минарето е изработен от неръждаема стомана и инкрустиран с фини парченца стъкло. Строителните материали, от които е издигнат символът на Пакистан са армиран бетон, камък и мрамор. За да се стигне до най-горната част, трябва да се преминат 324 стъпала, но има и асансьор. Първият тераса на Минар-е-Пакистан е 30 метра висока, втората - на 50 метра.
