Аламгири Гейт в Лахор
Лахор е вторият най-голям град в Пакистан веднага след Карачи, но представлява безценна историческа съкровищница за страната. Извисяващата се Минар-е-Пакистан (Minar-e–Pakistan) е национален символ на цял Пакистан, а огромната джамия Бадшахи побира непрекъснато хиляди поклонници, както и любопитни туристи от цял свят. Бадшахи е издигнат точно срещу дворецa Лахор (Lahore Fort), който е символ на имперската власт на династията Могул (Mughal).
С построяването на великолепната джамия Бадшахи владетелят Алрангзеб (Aurangzeb) разпорежда издигането на портата Аламгири, която е обърната на запад, точно срещу храма. Порталът е готов през 1673 година, а през нея е предвиден най-прекият път до джамията Бадшахи, намираща се точно отсреща.
Портата е нещо повече от символичен жест, а след този момент се превръща в главния портал на Крепостта Лахор, около която всъщност възниква целия град. Локално порталът е известен като Alamgiri Darwaza.
Портата Аламгири била издигната на източния край на двореца. В архитектурно отношение се отличава с пищност, великолепие и красота, но дизайнът й е подчертано семпъл и функционален. През коридор с формата на правоъгълник портата Аламгири отвежда хората до Diwan-i-Amm, което е публичната част на административната зона в крепостта Лахор.
Портата Аламгири представлява внушителен вестибюл, съпроводен от два полукръгли бастиона, завършващи с големи куполни павилиони. В централната част на портала Аламгири се намира огромният вход, който бил специално проектиран така, че слонската каравана на императора да може да преминава спокойно.
В архитектурно отношение главният вход на крепостта Лахор се характеризира с това, което се определя като „смекчаване” на стила, типичен за ерата на Могулите, в късните години на тяхното управление. Двете ограждащи портала Аламгири кули са нагънати и „излизат” от разцъфващи пъпки на лотос.
След портата Аламгири човек попада в голям открит двор, в североизточната част на който е разположен входът на Моти Масджид (Moti Masjid). Наричана Перлената джамия (Pearl Mosque), този храм се използвал за личните нужди на кралското семейство. На изток остава Diwan-e-Am, където някога императорът изнасял публичните си речи.
