Национален монумент Девилс Постпайл
Националният монтумент Девилс Постпайл (Devil's Postpile National Monument) е разположен близо до планината Мамот (Mammoth Mountain) в североизточната част на окръг Мейдира (Madera County) в Калифорния (California).
Националният монумент Девилст Постпайл е основан през 1911 година и е създаден, за да опазва Девилс Постпайл (Devils Postpile) – това е невероятна формация от базалтови колони. Националният монумент се простира на площ от над седемстотин и деветдесет акра и включва две туристически атракции. Това са самите колони Девилс Постпайл, както и прекрасният водопад Рейнбоу Фолс (Rainbow Falls), който е разположен на река Сан Хоакин. (San Joaquin River).
Водопадът Рейнбоу Фолс е бил свещено място за древните индианци. Днес много хора са привлечени от него заради факта, че освен че е красив сам по себе си, ако се погледне от определен ъгъл, той създава истинска дъга.
Познат днес като Национален монумент Девилс Постпайл, тази местност е била преди време част от Национален парк Йосемити. През 1905 година формацията Девилс Постпайл, както и водопадът Рейнбоу Фолс, а освен тях и Минаретата (Minarets) са били извадени от границите на парка Йосемити.
Откриването на голямо находише на злато през 1905 година до езерата Мамот (Mammoth Lakes) довело до принудителното изваждане на Девилс Постпайл от границите на парка Йосемити.
По-късно възникнало предложението да бъде срината уникалната формация от базалтови колони и да бъде изградена язовирна стена на река Сан Хоакин. Само намесата на влиятелни калифорнийци успяла да спре разрушението на изумителното творение на природата.
През 1911 година президентът William Howard Taft издал указ за придобиване на статут на национален монумент на тази местност.
Колоните на Девилс Постпайл са създадени от поток от лава преди сто хиляди години, но според някои специалисти това може да се е случило и по-рано – преди повече от петстотин хиляди години.
Потокът от лава е минал през река Сан Хоакин и оттам се е насочил към местността Постпайл. Там той достигнал плътност от шестстотин стъпки. Заради голямата плътност по-голямата част от горещата лава изстивала бавно и постепенно, като по този начин оформила високи симетрични колони.
По-късно част от поизстиналата лава била преместена от глетчер и така в горната си част Постпайл е изключително гладък, изглежда като че ли е полиран.
Колоните на Девилс Постпайл достигат до шестдесет и един сантиметър в диаметър и много от тях са високи осемнадесет метра. Те са доближени една до друга и изглеждат като гигантска ограда. Заради неравномерното изстиване на лавата колоните са с различно количество страни. Някои от тях са с пет страни, други с четири, има и такива с по седем страни.
За разлика от други подобни базалтови формации, колоните на Девилс Постпайл са допрени една до друга вертикално, при тях липсва напълно хоризонталното доближаване.
Базалтовите колони на Девилс Постпайл са невероятни, но не са единствени на земното кълбо. Такива колони има в Ирландия – те са известни като Пътят на Великана (Giants Causeway). Има ги и в Национален парк Йелоустоун (Yellowstone National Park) в Уайоминг. Там са известни като Шийпитър Клиф (Sheepeater Cliff). Базалтови колони има и в Лахитас (Lajitas), Тексас. В Русия също има формация от базалтови колони – известни като Столбчати (Stolbchaty).
Растенията и животните на територията на националния монумент Девилс Постпайл са типични за Сиера Невада. Черни мечки, катерици, елени, койоти тичат из поляни, покрити с прекрасни диви цветя.
