Брациговска архитектурна школа
Град Брацигово се намира в Южна България, в пазарджишка област, разположен е близо до град Кричим и до град Пещера. Град Брацигово е административен център на община Брацигово, която се намира в полите на Родопа планина. През лятото тук е доста топло, а зимите са меки.
Дълго време хората от местността са се прехранвали благодарение на отглеждането на маслодайна роза, която е с качества като тези на карловската и казанлъшката роза. Днес този начин за изкарване на прехраната на местното население се възражда отново, като розите, които се произвеждат тук, се изнасят във Франция и Япония.
Според някои специалисти брациговската роза е най-маслодайната роза в света, тъй като маслодайността на розата зависи в голяма степен и от климата, при който се отглежда. За розата са важни слънцето, съчетано с вечерната прохлада, които са осигурени за това капризно растение в Брацигово.
Преди хиляди години тук са живеели траки. При археологични разкопки са намирани останки от тракийско погребение. Римският император Клавдий превръща тракийските земи в провинция Бесика през четиридесет и шеста година преди новата ера. В района има много бели камъни, които не са с местен произход. Те са използвани за изграждане на зидове.
От римско време е останало като занаят рударството. Оттогава датират и някои религиозни обичаи, какъвто например е празникът на русалките, който се отбелязва на Спасовден.
Брацигово е известно с това, че там е роден и израснал Васил Петлешков, водача на Априлското въстание в района. Той обявява началото на въстанието на трети май 1876 година.
Въстанието е потушен с много жертви от страна на българите, а самият Васил Петлешков е предаден и измъчван до смърт.
По време на Османската империя в района са работели известните с майсторлъка си брациговски дюлгери, чиято слава се разнасяла не само извън града, но и извън страната.
На тяхното майсторство е посветена експозицията Брациговска архитектурно-строителна школа през Възраждането. Тя е открита през 1981 година и се намира в Попова къща. Самата Попова къща е построена през 1847 година и е обявена за паметник на културата.
Основите на Брациговската Възрожденска архитектурно-строителна школа са положени през осемнадесети век. Това става след като сто и петдесет семейства от Западна Македония се преместват в района. В експозицията са изложени работите на майсторите от Брациговската Възрожденска архитектурно-строителна школа. Те са представени като фрагменти. В експозицията може да се види също така уставът на дюлгерския еснаф, както и тайният език, който са знаели само майсторите дюлгери.
В експозицията са представени и много снимки от живота на брациговските майстори дюлгери. Те са строили много манастири и църкви, затова в експозицията са изложени много макети на създадените от тях храмове и манастирски комплекси.
Брациговските майстори дюлгери са построили красиви жилищни комплекси, магазини, училища и обществени сградове в различни градове – София, Карлово, Пловдив, Пазарджик, Брацигово, Калофер, Сопот, Елхово. При прочутите брациговски майстори дюлгери се е учил самия майстор Кольо Фичето.
Освен експозицията Брациговската архитектурна школа на територията на град Брацигово има етнографска експозиция, разположена в Къневи къщи, както и експозицията в родната къща на Васил Петлешков. В града има и исторически музей с много предмети и снимки.