Архитектурни творби на Антонио Гауди в Барселона
Антонио Гауди, един от най-известните архитекти на 19 и 20 век, оставя своите неповторими архитектурни произведения като спомен за самия него, пръснати из цяла Барселона. Градът притежава невероятно архитектурно и урбанистично богатство, сред което най-отличаващи се са сградите строени по времето на великия архитект, превърнал се в международна звезда.
Освен с работата си над световно известната катедрала Ла Саграда Фамилия, Гауди става популярен и с множество други обекти, като седем от тях са включени в Списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Неговият нестандартен и модернистичен стил вдига нависоко летвата за всички, които искат да му подражават.
Ето най-интересните творби на Гауди, които присъстват във всеки пътеводител на град Барселона, защото променят целия облик на града.
Катедралата Ла Саграда Фамилия (1884-1926 Nativity Façade and Crypt обект на UNESCO световно наследство от 2005) - обекта, на който Антонио Гауди посвещава живота си и намира смъртта си. Строежът на катедралата започва през 1882 г. по проект на Гауди, но никога не е завършена.
Гауди работи върху нея повече от 40 години, премествайки студиото си в нея и накрая започва да живее в катедралата. Това продължава до 1926 г., когато Гауди се обърнал с гръб към улицата и с лице към Ла Саграда Фамилия, за да види своето творение и бил прегазен от трамвай.
Днес катедралата е символ на Барселона. Единствената фасада, която успява да завърши гениалният архитект е "Рождество", а заради огромните разходи, свързани с този мащабен строеж, строителството на катедралата продължава и до днес.
Със своята екстравагантност и нестандартни елементи, присъщи само на гениалната мисъл на Гауди, тя няма нищо общо със стандартните студени католически катедрали и красотата й е възпята в множество песни, най-известната сред които на "The Alan Parson's Project".
Парк Гуел (1900-1914 обект на UNESCO световно наследство от 1984), който е сред най-посещаваните забележителности в града. Имотът е бил собственост на Еусебио Гуел, който след като се запознал с Гауди и бил впечатлен от уникалния му архитектурен стил, му дава поръчка да превърне от запустялото място голям парк. От 1927 г. той става собственост на Барселона и днес може да бъде посетен от всеки.
Паркът представлява уникална смес от архитектурни похвати, като най-често използваният материал за облицовка на множеството каменни структури и огради са малки порцеланови парченца. Те придават на парка такъв вид сякаш е изскочил от приказките. Тук се намира и известният гущер, станал символ на местното население и на града.
Къща Батийо (Batlló, 1905-1907, обект на UNESCO световно наследство от 2005), разположена на голям булевард, и вечер осветявана. Тя е популярна и като "Къщата на костите", защото покривът й е покрит с рибени люспи, а балконите й наподобяват обли черепи.
Тя е правена в момент, в който Гауди е запленен от красотата на природата и се опитва да вплете в своето изкуство предимно натурални елементи. Къщата е направена по поръчка на знатен индустриалец, което дава възможност на Гауди да експериментира и да разгърне своя талант, без да се съобразява с разходите. В интериора на цялата сграда няма нито един прав ъгъл.
Каса Ла Педрера, известна и като Мила (1905-1907 обект на UNESCO световно наследство от 2005) е шестетажна жилищна кооперация. Отвън тя изглежда като направена от скала, изгладена през вековете от морските вълни, а гледана от горе се виждат две огромни дупки, около които всъщност се намират жилищните апартаменти. В нея също няма нито един прав ъгъл нито отвътре, нито отвън.
Дворецът Гуел ( Palau Güell, 1885-1889 обект на UNESCO световно наследство от 1984) е направен по поръчка на Еузебио Гуел и Гауди го превръща в една от най-луксозните и нестандартни сгради в Барселона. Построен е от мраморни колони и параболични арки, които са съчетани с невероятно красиви дърворезби. Благодарение на множеството оставени отвори Гауди постига невероятен светлинен ефект, спиращ дъха на всеки посетител.
Сред другите архитектурни шедьоври на Гауди са Електрическите лампи на Plaça Reial (1878-1880 обект на UNESCO световно наследство от 2005), Къща Vicens (1878-1880 обект на UNESCO световно наследство от 2005) и къща Calve (1899-1904), които със своя нестандартен стил обясняват думите на директора в архитектурната школа, който връчвайки поредната награда на Антонио Гауди, му казва „Не знам дали награждавам гений или безумец! “.
