Езеро Керкини
Езеро Керкини (Lake Kerkini)се намира в Егейска Македония, Северна Гърция. В България е известно като Бутковско езеро или Бутковски гьол. То е част от групата на Егейските езера.
Името на езерото произхожда от името на паланката (Керкини/Бутково), която е направена на северозападния му бряг. Заобиколено от планините Беласица и Круша (Крусия Ори), то предлага на своите посетители невероятни природни гледки. Дължината му е 15 км., а широчината- 8 км.
Езеро Керкини не е изцяло естествено създадено и е един изключителен пример как човек и природа могат да вървят ръка за ръка. То е било най-обикновено блато на река Струма, но с изкуственото увеличаване на площта му през 1932 г. то се превръща в уникална екосистема. Източната и южната част на блатото се преграждат с язовирна стена, за да се подчинят водите на река Струма. Така се образува сегашния вид на езеро Керкини, което след създаването на изкуствената водна бариера, е обявено за природен резерват, включен в Натура 2000 и защитен от Рамсарската конвенция.
През 1982 г. язовирната стена е обновена и реставрирана, с което нивото на водата в язовира се покачва с 4-8 метра. В зависимост от сезоните количеството вода и големината му се променят.
Днес, след човешката намеса от някогашното блато се извличат многобройни стопански ползи. То се използва за напояване на близките райони, за риболов, за контролиране на речното ниво и предпазване от наводнения, за научни изследвания поради голямото богатство на флората и фауната му. То е чудесно място за почивка и къмпингуване.
Когато е хубаво времето много училища от околностите, но нерядко и от чужбина, правят организирани екскурзии за своите ученици до езеро Керкини. Целта е не само учениците да подишат чист въздух, но и да обогатят познанията си за важните животински и растителни видове и за това как да ги защитят и предпазят от влиянията на околната среда.
Североизточната част на езеро Керкини е заета от изключително важна за природата речна гора, състояща се от пет вида върби, залети с вода по време на дъждовните периоди. В нея се хранят редки птици и е размножително място за много видове риби. Местността в тази част на езерото е опасана от ниви, широколистни гори и ридове.
Блатистата част на езерото, която е защитена от много международни договори, измежду които и Договора Рамсар от 1974 г., е населявана от много застрашени от изчезване бозайници. Сред по-популярните представители от тях са видрата, лисицата, дивата котка, елена, чакала, дивата свиня, заека, язовеца и вълка. В тази част посетителите на езерото могат да попаднат на над 20 вида влечуги и 10 вида земноводни. Риболовците се радват на разнообразието на риби, наброяващи над 30 вида, сред които шаран, сребриста каракуда, змиорка и сом.
Пернатите обитатели на езеро Керкини също са с впечатляващо разнообразие. Забелязани са над 300 вида птици, включително и среброглав пеликан и малък корморан, които са сред застрашените видове. Обичайните обитатели на езерото са патици и гъски, речна рибарка, зеленоножка, лиска, царски и скални орли, голям креслив орел, сокол скитник и др. Най-впечатляващи за гостите на езерото са фламингото, малкия лебед и среброглавия пеликан.
Учените са успели да проследят развитието на фауната около езеро Керкини и са записали наличието на 31 вида риби, над 300 птици, 20 вида влечуги и 58 вида бозайници. Хармонията, в която живеят всички обитатели на езерото впечатлява всички негови посетители. И може би най-изумителното е това, че се е случило благодарение на човешката намеса, за която се смята, че по-скоро вреди на природата.
От България има много еднодневни организирани екскурзии до езеро Керкини, тъй като се намира само на половин час път от българската граница. У нас то е по-известно с българското си име - Бутковско езеро.
