Национален морски монумент Папаханаумокуакеа
Няма човек по света, който да не е чувал за красотата на Хавайските острови. Безкрайни пясъчни ивици, луксозни хотели, идеални възможности за спорт и субтропически джунгли са нещата, които привличат туристите към този островен рай. Всеки мечтае да посети известният плаж Уайкики Бийч на Хонолулу или да практикува сърфинг на достигащите до девет метра вълни по хавайското крайбрежие.
За съжаление наплива от туристи вече е започнал да помрачава красотата на по-известните острови, които са обрамчени от огромни хотелски комплекси. Девствена природа рядко може да се види, а многобройните чужденци, привлечени от красотата на острова, от векове надхвърлят броя на местното хавайско население. Единствено западните острови, които в по-голямата си част са необитаеми, са останали извън полезрението на туристите. И именно това е запазило неповторимата им природа непокътната, а местната култура съхранена.
За да зърнете чистата, девствена природа на Хаваите, трябва да посетите Националния морски монумент Папаханаумокуакеа (The Papahānaumokuākea Marine National Monument), обхващащ Западнохавайските острови и заобикалящите ги води. Със своята площ от 360 000 кв. км. това е вторият по големина морски резерват в света, предвождан единствено от защитената морска зона на държавата Кирибати. Площта на Папаханаумокуакеа е приблизително колкото тази на целия щат Калифорния.
Островите са дом на над 7000 вида животни, включително морски боазйници, безгръбначни, костенурки, риби и птици, като една четвърт от тях са ендемични. Сред новооткритите видове най-интересни са дълбоководните жълти и оранжеви бамбукови корали с височина 1.5 метра, които растат на дълбочина 1435 метра.
Те са открити съвсем наскоро и според много изследователи възраста им е на около 4000 г. Според учените те могат да станат незаменим източник за изменението на климата през миналите векове. Сред ендемичните видове пък се открояват Лайзанската патица и Лайзанския албатрос, Нихоанската и Лайзанската сипка, Хавайският тюлен- монах и зелената морска костенурка.
Папаханаумокуакеа е забележителен район не само заради богатството на флората и фауната. На островите все още могат да се срещнат истински хаитяни, потомци на полинезийците, които първи са се заселили тук. Културата и обичаите на коренните жители се отличават с любовта към земята, пълната хармония с природата и силната връзка с прадедите си. Именно на това място ще разберете много за хавайската история и за наследството на цивилизацията, съществувала преди нашествието на християните.
Връзката с миналото продължава да се усеща и до днес. Ще станете свидетел на традицонния танц хула-хула, който преди векове е имал култово значение или ако имате късмет, ще се запознаете с танца луауа, който се изпълнява при раждането на всяко бебе. Ще можете да пробвате местната кухня такава, каквато е била преди да се смеси с европейската и азиатската или да се наслаждавате на музика с укуле на някой от красивите плажове.
Поради своята значимост островите, част от Националния морски монумент Папаханаумокуакеа, са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Това е причината на тях да има строг пропускателен режим. Целта е те да бъдат предпазени от бракониери или от недоброжелатели, които биха довели до изчезването на някои видове в екосистемата.
Всички меки предмети, като дрехи и одеяла, трябва да бъдат нови и опаковани и трябва да имате винаги нова екипировка за всеки остров, който посещавате. Изключение от това правило правят само Френч Фригат Шолс и Мидуей Атол, тъй като те са вече прекалено населени от хора.
