Манастири по склоновете на Попокатепетъл
Мексико е една от най-посещаваните туристически дестинации. И това никак не е странно, защото в нея можете да се натъкнете както на завладяващи природни пейзажи, така и да се сблъскате с културата на древни цивилизации. Разполага с множество красиви манастири и църкви, завещани от испанските колонизатори. А една от най-големите ѝ атракции е активния стратовулкан, който е наричан от местното население Дон Гийон. Независимо дали отблизо или отдалеч Вие неминуемо ще се натъкнете на него.
Разположен само на около 80 км. югоизточно от мексиканската столица, той се вижда отдалеч и приковава погледите със своето величие. Името му произхожда от езика на племето нахуатъл и в превод означава Пушещата планина. От гледна точка на учените той се явява един от най-опасните вулкани по света, поради което е обект на непрекъснати наблюдения. Именно тук, по неговите склонове, са построени и най-ранните християнски църкви, които се превръщат в модел за много други, пръснати в различни краища на Мексико.
Още през 16 в. тук идват францискански, доминикански и августински мисии с цел покръстването на местното население. В продължение на векове те действат аткивно с цел приемането на християнство и образоването на индианските племена. За спомен за значимата роля, която са изиграли европейските мисионери в историята на Мексико, са останали няколко старинни църкви и манастири, разположени в подножието на Попокатепетъл.
14 от тях са включени в списъкана ЮНЕСКО за световно наследство под името Ранни манастири от 16 в. по склоновете на Попокатепетъл (Earliest 16th-Century Monasteries on the Slopes of Popocatepetl) и са сред най-посещаваните туристически забележителности в района.
Манастирите, построени по склоновете на планината в началото на 16 век, са основен фактор за покръстването на населението, живеещо на обширни територии в близост до планината. Единайсет от тях се намират на територията на щат Морелос, а останалите три са в Пуебла.
Обявени са за световно наследство, както заради историческото им значение, така и заради уникалната им архитектура. Освен че се явяват най-ранните манастири, техните проекти са забележителни. Всичките манастири се характеризират с широко отворени пространства и огромни зали, за да могат да събират повече хора на едно място.
Първи на територията на Мексико, след превръщането му в испанска колония, се установяват францисканците през 1523 г. Пред 1533 г. идват доминиканците, следвани от августинците през 1533 г. Първоначално те се заселили на територията на днешната столица, но с цел да бъдат по-близо до местното население, се преместват към планината. Така те установяват манастири, които се превръщат в центрове на населените места. Някои от манастирите са действащи и днес, но са превърнати в църкви. Пример за това е манастира в Куернавака, който се вече е катедрала.
За да се разбере значението на манастирите по склоновете на Попокатепетъл, трябва да се вникне дълбоко в мексиканската култура. Днес тя е сложна смесица от местни и испански елементи, които проличават в мексиканската музика, език, кухня, танци и религия. Над 90 % от населението на тази държава изповядва католическата вяра, която е силно повлияна от староиндианските религиозни представи. Така например Задушница се чества по съвсем различен начин, отколкото в Европа.
Въпреки че като дата съвпада с католическия празник, денят се явява не толкова повод за траур, колкото за шумна фиеста. На него хората се събират, за да се посмеят, да потанцуват и да се повеселят. Тези схващания на мексиканците са свързани с различното им отношение към смъртта, идващо още от предколумбово време. За християнизирането на населението и за приемането на католическата вяра най-важна роля са изиграли именно тези първи манастири и техните мисионери. Заради това постройките, останали от тази епоха, са истинско национално историческо съкровище.
