Крепостта Трапезица
На хълма Трапезица, намиращ се до днешно Велико Търново, в Средновековието се е издигала втората крепост на владетелите на Второто българско царство.
На живописната стръмнина, заобиколена от река Янтра, се издигали яки каменни стени, на места дебели повече от четири и половина метра.
Крепостта се явявала централната укрепителна система на славната столица на българските царе. Повече от двеста години в стените на твърдината се разбивали като вълни армиите на много чужди нашественици.
Днес Трапезица е все още в процес на проучване и реставрация и тъкмо заради това е идеалното място, където да видите автентични останки от древния български престолен град.
На Трапезица са живеели богати и знатни хора, обитавали великолепни къщи със забележителна архитектура.
Крепостта била свързана с тази на хълма Царевец чрез мост, до който се стигало по път, изсечен в скалите. Естествената укрепеност на Трапезица била главната защита на хълма – от три страни той е заобиколен от буйните води на река Янтра. Четири входа водели до вътрешността на крепостта като главен бил южният.
Крепостта била обградена от високи стени, които били още по-непристъпни поради отвесните стени на хълма. Средновековните пътешественици описват Трапезица като непревземаема.
Зидовете били увенчани от големи бойници и подсилени от четириъгълни каменни кули. Процесът на реставрация вече е започнал и една от кулите и част от стената вече са възстановени.
Твърдината имала 4 входа. Главният вход е на южния склон, откъдето по каменен мост над река Янтра край църквата Свети Димитър Солунски се стигало най-бързо до Царевец.
Изследователите смятат, че името на крепостта идва от формата на хълма, върху който е разположен. Той има стръмни и почти отвесни стени и като цяло прилича на трапеза.
Първите проучвания на хълма започват през 19 век. Открити са останките на 17 църкви. Проучванията показали, че те били богато украсени със стенописи и мозайки. В най-големия от намерените храмове се предполага, че са съхранявани мощите на Свети Иван Рилски.
Археолозите предполагат, че църквата е носела същото име. От историческите записи се знае, че останките на светеца се намирали в Търново до 1469 година.
Освен църкви и укрепления на Трапезица са открити останките на множество богато украсени жилища, в които са живели столичните боляри и висши свещеници. Преди няколко години там бе открит цял комплекс от сгради, за които се предполага, че били първият замък на династията на Асеневци.
Трапезица е в процес на реставрация. Крепостта, разположена на живописния хълм, има всички данни да се превърне в една от най-интересните туристически атракции в страната.
