Пакистан

Ислямска република Пакистан е държава в Южна Азия, част от т. нар. Широк Близък Изток, разположена на брега на Индийския океан (Арабско море). Заема площ от 803 940 кв.км. Името Пакистан е съставено от първите букви на всяка от мюсюлманските области в бившата империя на Индиите: П – Пенджаб (Punjab), А – Афгания, К – Кашмир (Kashmir), С – Синд (Sindh), ТАН – Белуджистан (Balochistan). Граничи (в км) с Иран – 905, с Афганистан – 2432, Китай – 330 и Индия – 2966. Бреговата й линия е 630 км. Климатът на Пакистан е тропичен на юг, субтропичен във вътрешността и планински във високите планини. Има малко валежите и чести продължителни суши. На изток от река Инд до границата с Индия ширината на Индската низина варира между 80 и 330 км. Това е най-гъсто населеният и най-влажният аграрен район на Пакистан. На юг от него се намира част от пясъчната пустиня Тар. Пакистан е аграрно-индустриална страна. Около 44% от заетите са в селското стопанство и около 60% от населението живее в селските райони. Отглеждат се ориз, пшеница, захарна тръстика, тютюн, картофи, цитруси, фъстъци и др. Населението на Пакистан е смесица от различни народи, заселели се по тези места преди хиляди години. Най-големи са етническите групи пенджабци (48%), пущуни (афганистанци 16%), синдхи (14%), белуджи (3%). След създаването на Западен и Източен Пакистан в тях се заселват много мюсюлмани от Индия. Любопитен факт е, че около 70% от футболните топки в света се произвеждат в Пакистан – страната дори доставя топките за световните първенства. Пакистанската кухня ще ви омагьоса със симфония от аромати на билки и подправки като чесън, джинджифил, къри, куркума, червен лют пипер и гарам масала. Те се използват в повечето ястия. Чапати (Chapati) е тънък плосък хляб, който се прави от пшеница, и се сервира с къри, месо, зеленчуци и леща. Оризът е другата основна храна на пакистанците, като се поднася варен, пържен и в сладки ястия.

Градското население е 38%, а извън страната живеят още около 3 млн. пакистанци, предимно в Индия, САЩ и Великобритания. Столица на Пакистан е град Исламабад (242 024 души). Други по-големи градове в Пакистан са Карачи (452 279), Лахор (415 838), Фейсалабад (Faisalabad)(402 907), Равалпинди (Rawalpindi) (331 042), Хайдарабад (Hyderabad)(276 497), Мултан (Multan)(289 424) и Пешавар (Peshawar)(248 408). Административно страната е разделена на 4 провинции – Белуджистан, Пенджаб, Северозападна погранична и Синд. Лахор е главен търговски и промишлен център на северната част на страната, а Хайдарабад е център на тежката индустрия в Южен Пакистан. Карачи е главното пристанище на Арабско море и най- многолюдният пакистански град.

В Пакистан могат да се видят великолепни образци на могулската (Mughal era) архитектура. Такъв е крепостта Лахор, построена по време на ерата на Мугал, която е част списъка на ЮНЕСКО. Крепостта и градините Шалимар (Fort and Shalamar Gardens in Lahore) предлагат гледки на мраморни дворци и джамии, украсени с мозайки и златна боя.И звестната порта Аламгири (Alamgiri Gate) е популярна туристическа забележителност. Останките на огромния град Моенжодаро (Archaeological Ruins at Moenjodaro), изцяло изграден от неизпечени тухли през 3 хиладолети пр.Хр., се намират в долината на Инд. Крепостта Рохтас (Rohtas Fort) е в стратегическа местност, днес в северната част на съвременен Пакистан, никога не е превземана с щурм и оцелява непокътнат до наши дни.

Туризмът е слабо развит – едва 350 хил. туристи посещават страната годишно. Транспортната мрежа е относително добре развита с шосета над 350 000 км. и железопътни линии 8,8 хил. км. В столицата на страната може да видите доста забележителни постройки, една от които е (Minar-e-Pakistan) - символ на независимостта на Пакистан. Тук са и едни от най-големите джамии в света. В Лахор популярна забележителност са градините Шелимер (Shalimar Gardens), направени през 17 век. В този уникален комплекс на около 5 км североизточно от Лахор може да видите градини и тераси на 3 нива, 410 чешми и още мн. интересни детайли. В Карачи няма как да пропуснете гробницата-мавзолей на основателя на Пакистан, известна като Mazar-e-Quaid. Тхата (Thatta) е интересен исторически град от 15-16 век.

Езерото Кийнджар (Keenjhar) е голямо сладководно езеро в Пакистан. Манчар (Manchar Lake) се счита за най-голямото за страната и за цяла Южна Азия. В Пакистан има около 32 езера, по-голямата част от които са се образували в планините на страната. Някои от тях са Ниското езеро Качура (Lower Kachura Lake), Пейе (Payee Lake), Сейфул Малук (Saiful Muluk), което е популярно заради едноименната приказка.

Цели 26 защитени територии (от които 14 национални парка) има в Пакистан. 10 национални парка са организирани само в периода от 1993 до 2205 г. Най-много защитени територии има в северната част. Националните паркове са Хингол (Hingol National Park), Киртар (Kirthar National Park), Кунжераб (Khunjerab National Park), Читрал (Chitral Gol National Park)), Лал Саханра (Lal Suhanra National Park), Хазарганжи-Чилтан (Hazarganji-Chiltan National Park), Планините Маргала (Margalla Hills National Park), Аюбиа (Ayubia National Park), Диосай (Deosai National Park), Мачиара (Machiara National Park). Уникалността на планината Каракорум е защитена в едноименния парк (Central Karakoram National Park).

На север и северозапад се откроява планината Тоба Какар и планините Хиндукуш, с най-висока точка връх Тирич Мир - 7 690 м. На север се ширят разклоненията на Хималаите. На запад-югозапад се намират части от Иранското плато (Белуджистан, Сулеймановите планини и Макран). Източната половина на страната е заета от западната част на Индо-Гангската низина (басейна на река Инд), а югоизточната - от пустинята Тар. В спорната с Индия провинция Кашмир се намира втория по височина връх в света - К2(8811 м), както и Нанга Парбат (8 126 м).

Източната половина на Пакистан е заета от западната част на Индо-Гангската низина. Включва долината на река Инд, която е от най-важно значение за Пакистан. Инд извира от северните склонове на Хималаите, преминава през северните части на Индия, пресича Пакистан от север на юг и се влива в Арабско море чрез голяма делта. Плодородните земи на Пенджаб се напояват от Инд, а равнината Синд се напоява от Инд чрез деривационни канали. Там се отглеждат основно ориз, захарна тръстика и просо. Селското стопанство в Пакистан се сблъсква с редица екологични проблеми и природни бедствия - осоляване и изтощаване на почвите, големи суши, катастрофални наводнения. Притоците на река Инд се характеризират с лятно пълноводие.

Голямо количество пещери са известни в пакистан и имат злополучна слава като убежища на военни бегълци и талибански групи. Най-дългата пещера в Пакистан е Пир Гхаиб Гхара (Pir Ghaib Gharr Gharra), образувала се в района на Балочистан (Balochistan) и достигаща дължина от 1,275 м. Най-гълбока в страната е пещерата Кач (Kach Gharra/(Juniper shaft Cave), в същия район с дълбочина от 131 м. Също известна с размерите си в Пакистан е пещерата Мургхагхул (Murghaghull Gharra), като височината на галерията й достига 576 м.

Невероятната архитектура на джамиите в Пакистан е същинска наслада за окото. Впечатление прави построената през 17-ти век джамия Бадшахи Масджид (Badshahi Masjid) - най-голямата в света за 300 г. Други интересни джамии в Пакистан са Везир Кхан (Wazir Khan Mosque) и Шахяхан (Shahjahan Mosque of Thatta), също от могулския период. За разлика от тях архитектурата на джамията Фейсал (Faisal Mosque) се откроява с по-модерни чери.

Будисткият монашески комплекс Тахт и Бахи (Buddhist Ruins of Takht-i-Bahi and Neighbouring City Remains at Sahr-i-Bahlol) /Трон на сътворението/ е създаден още през първи век. В близост са разположени руини на Сахр и Бахлол – малък укрепен град, датиращ от същия период.

Доста красиви водопади могат да се видят в Пакистан, макар че не впечатляват с големи размери. Един такъв е водопадът близо до Наран (naran). Най-много водопади има в Северен Пакистан.