Кулата Оркардтън
В Шотландия има хиляди високи кули, които са построени просто като кули, а не като част от замък. Тези кули са най-разнообразни както по форма, така и по размер. Но само една от тях е цилиндрична и това е кулата Оркардтън (Orchardton Tower). Тя се намира на юг от Далбити (Dalbeattie).
В Шотландия тази кула е уникална заради формата си, но в Ирландия има много цилиндрични кули, които са били обитавани, и се смята, че точно те са вдъхновили създателите на кулата Оркардтън. Но въпреки странната си форма тя прекрасно се вписва в шотландските архитектурни понятия най-вече заради основата си, която е идентична на шотландските обитаеми кули.
Ако се разходите около кулата по посока на часовниковата стрелка това ще ви отведе до ниска каменна врата, която води към заключено подземие. От другата страна на кулата има няколко каменни стъпала, които водят към врата. Тази врата е входът към кулата, която представлява цилиндър със седемнадесет стъпки диаметър.
След като се влезе в кулата, може да се види старинна камина, както и два големи прозореца. Един от прозорците е бил превърнат във врата. Оригиналната порта е била достигана през стъпала и подвижен мост.
В древността е имало два допълнителни етажа над първия етаж на кулата, който е достигнал до нас, но от тях не е останало абсолютно нищо. Въпреки това туристите могат да се изкачат по спираловидна стълба, която е оцеляла в кулата. Оттам се открива прекрасна гледка към околния пейзаж.
Кулата Оркардтън се издига на тридесет и три стъпки височина. В основата си кулата е широка двадесет и девет стъпки, а стените са дебели девет стъпки в горната си част и шест стъпки в подземната част.
Кулата се стеснява към горната си част и в това отношение представлява също уникат. В Шотландия няма друга кула с по-тясно спираловидно стълбище. Колкото по-нагоре се изкачвате, толкова по-тясно става то.
Външните сгради, които са били в двора до кулата, са силно разрушени. Сред тези сгради са били кухнята и други помощни помещения.
Кулата Оркардтън е била построена от Джо Кеърнс (John Cairns), след като той се оттеглил в своите имения през 1456 година. Кулата останала собственост на семейство Кеърнс в продължение на цял век. След това станала собственост на короната, тъй като била на практика неделима между голямо количество сестри и техните съпрузи.
През 1615 година кулата и земите около нея станали собственост на сър Робърт Максуел (Robert Maxwell), първият баронет на Оркардтън. Семейство Максуел останали да живеят в кулата, докато седмият баронет не построил нова голяма къща през 1765 година.
Разходите по строежа го довели до банкрут и през 1785 година той бил принуден да продаде кулата и земите около нея на Джеймс Дъглас (James Douglas). През 1878 година един от неговите наследници – Уилям Робинсън-Дъглас (William Robinson-Douglas) изцяло разрушил голямата сграда, която била започната през 1765 година и започнал да я строи наново.
С кулата Оркардтън не са свързани характерните за шотландските крепости истории за обсади, битки, убийства на аристократи и духове, които преследват посетителите. Сър Робърт Максуел бил ранен в битката за Кълоден (Culloden). Той бил хванат и го карали за екзекуция в Карлайсъл (Carlisle).
Но след това е бил признат за военнопленен и бил прехвърлен във Франция, а след това се върнал обратно в Оркардтън. Тази история вдъхновила писателя Уолтър Скот (Walter Scott) да напише творението си „Астрологът”.
В кулата Оркардтън може да се види само част от това, което някога е било дом на шотландските аристократи и богаташи. Входът, който води към кулата днес, е изграден през седемнадесети век. Тогава са добавени и допълнителни стълби.
