Манастири Сусо и Юсо
В Сиера де ла Деманда, провинция Ла Риоха, Северна Испания, се намират два мосарабски манастира, които заради своя богат принос за съвременния писмен и говорим испански език са включени в списъка на ЮНЕСКО за Световно наследство.
Те са истински примери за съхраняването на християнските монашески традиции от 6 в. до днес. Това са манастирите "Сан Милан де Сусо" и "Сан Милан де Юсо", наричани за по-кратко просто манастир Сусо и манастир Юсо.
Двата манастира, които са играли значителна роля за развитието на испанската култура и език, са разположени непосредствено един до друг. Сусо в превод означава горен, а Юсо-долен, което показва тяхното разположение спрямо един друг.
Първи е построен манастир Сусо. Той е издигнат в близост до пещерата, в която е живял отшелника Сан Милан през 6 в. Днешната сграда датира от 10 в. Тя е на два етажа и е построена от розова песъчлива смес.
Голяма част от мосарабските елементи са запазени, включително арките и параклисите. Останките на провъзгласения по-късно за светец Сан Милан са изгорени в един от параклисите, но по-късно са преместени в долния манастир Юсо.
На мястото на днешния манастир Сусо е имало друг манастир, който в края на 900 г. е опожарен. По-късно е построена новата сграда, която днес е дом на много поклонници и отдавна се е превърнала в туристическа дестинация. Тук се намира и красивата римска църква, която е построена в чест на Сан Милан.
Манастир Сусо се превръща в място на поклонение за пилигримите много преди да се чуе името Сантяго де Кампостела. През средата на 11 в. зад вратите на този манастир за първи път е изготвен в писмена форма документ, написан на кастилски. Това е първото свидетелство за писмен испански език.
През 1067 г. по нареждане на крал Гарсия в долната част на хълма се построява нов и по-голям манастир, който се нарича Юсо. През 14 в. той е опожарен, а през 16 в. е построен изцяло наново в бароков стил.
И двата манастира постигат голям разцвет и стават центрове на поклонение от пилигримите. През 19 в. обаче Сусо остава безстопанствен и започва да запада докато не е включен с списъка на ЮНЕСКО. Юсо също остава за кратко време безлюден, но после става център на аугустинянската общност и част от него е превърната в хотел.
Днес и двата манастира са място за преклонение на пилигримите по пътя им към храма Свети Джеймс. За туристите се предлагат специални разходки с пътеводител до манастир Юсо, които траят около 1 час.
Те са само на испански и за тези, които не разбират езика са малко отегчителни. За да се стигне до разположеният в горната част на хълма манастир Сусо се предлага малък автобус, който да улесни придвижването. За съжаление от по-стария манастир обаче е останала само църквата.
