Фламандски бегинажи
Фламандските бегинажи (Flemish Beguinages) представляват комплекси от жилищни и религиозни сгради, които се намират на различни места в Белгия.
Бегинажите представляват комплекси, предназначени за живеене само на жени – бегинки (beguines), които са посветили живота си на Господ, без обаче да се затварят в манастир.
Фламандските бегинажи са част от световното наследство на ЮНЕСКО (UNESCO). В Белгия има запазени двадесетина бегинажа, които представляват голям интерес за туристите. Те са се запазили много добре благодарение на добрата им поддръжка през вековете. Бегинажите са започнали да се строят през тринадесети век.
Бегинажите са били затворени общини, в които жените, живеещи в тях, са можели да задоволят своите материални и духовни нужди. Бегинажите са строени в пределите на градовете. Всеки бегинаж е имал своя църква, жилищни сгради, както и зелени площи. Жилищните сгради са били с килии, в които са живеели бегинките.
В специална сграда е живеела основателката на бегинажа. Често зелените площи на бегинажа са използвани за отглеждане на зеленчуци. Бегинажите често са били отделяни от околността с ров, пълен с вода, както и с високи стени.
Богатите жители на града, в който се създавал комплексът на бегинките, подкрепяли както построяването на бегинажа, така и издръжката на бегинките в него. Бегинките не са прекъсвали връзката си със светския свят и са можели да бъдат посещавани от свои роднини и приятели.
Всяка от бегинките можела да живее със слугиня или със своя роднина – майка или сестра. Много жени ставали бегинки, защото били принудени да го направят заради несполуки в живота или заради внезапна смърт на близките си. Бегинките приличали на монахини по скромния си начин на живот, но те не давали обет за безбрачие, както и не дарявали имуществото си в полза на бегинажа.
Фламандските бегинажи служели за временен дом на жените на кръстоносците, които имали право да напуснат общината след като мъжете им се завърнат от поход. Бегинките се грижели за стари хора и за сираци, помагали на болни хора. Те можели да напуснат бегинажа, в случай че се намери място където да могат да живеят в подходящи за тях условия.
Днес бегинки вече няма, последните са починали през седемдесетте години на миналия век. В бегинажите днес живеят стари хора, а също така художници и представители на бохемата. Някои от бегинажите са превърнати в музеи, други са запазили своята функция.
Днес са се запазили бегинажът на свети Алексиус (Sint-Alexiusbegijnhof) в Дендермонде (Dendermonde), бегинажът в Дист (Diest) и в Диксмуйде (Diksmuide). Известни са бегинажите в Брюж (Bruges), Льовен (Leuven), Лир (Lierre), Синт Амандсберг (Sint-Amandsberg).
Туристите не пропускат да посетят бегинажа на света Агнес (Sint-Agnes) в Синт Тройден (Sint-Truiden) и бегинажа в Гент (Ghent). Бегинажите в Хаселт (Hasselt), Мехелен (Mechelen), Тонгерен (Tongeren), Херенталс (Herentals) и Тюрнхаут (Turnhout) също представляват голям интерес за посетителите на Белгия. Интересни за посещение са и бегинажите в Хогсгратен (Hoogstraten) и в Кортрейк (Kortrijk).
