Пещерите Сварткранс

Африка е континентът, на който е възникнало човечеството. Тук са намерени следи от нашите древни прадеди, известни като австралопитеки. Особено ценни са находките на фосили в Южна Африка, която особено известна след откритията, направени от двама учени в пещерите Сварткранс (Swartkrans), които заради значимостта си са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и от десетилетия са основна туристическа атракция в района на град Кугерсдорп.

Откритията при Сварткранс са направени от Робърт Брум и Дж. Т. Робинсън. Още в началото на миналия век те решили търсят следи от прадедите ни в пещерите в Южна Африка, но по време на Втората световна война усилията им били прекъснати. След края й те отново насочват вниманието си към африканската държава и в района на пещерите Сварктранс се натъкнали на истинско чудо. По време на разкопките си съвсем случайно попаднали на фосили от робустен австралопитек- първите хова, които започват да се отличават от маймуните и които са живели на планетата ни преди около 3 млн. години.

Робърт Брум и Дж. Т. Робинсън нарекли находката си Paranthropus crassidens, което в превод означава голямозъб полу-човек. Причина за странното му име били големите и здрави зъби. Освен с тях впечатление на учеите направил и костния гребен на върха на черепа на австралопитека. Той служел за захващане на силните дъвкателни мускули.

Освен Paranthropus crassidens Брум и Робинсън намерили челюст на друг хоминид, която била доста по-малка и на пръв поглед не толкова подобна на човешката. Те я нарекли Telanthropus capensis, но по-късно след направени допълнителни анализи се оказало, че за разлика от първата находа, която е на възраст между 1.2 и 1.4 милиона години, тя датира от преди 300 000 до 500 000 години. Оказва се, че принадлежи към Homo erectus, който предхожда Неандерталския човек.

Следва и трето откритие пак в пещерите Сварткранс. Това е още една долна челюст, която принадлежи на човекоподобно създание. Открита е на мястото, на което е намерена и челюстта на Paranthropus crassidens.

Днес почти всички изследователи са на мнение, че австралопитеците са нашите далечни прародители. Подобно на нас, тези примати произхождали от семейството на Човекоподобните маймуни. Обикновено ходели изправени на задните си крайници и си служели с ръцете. В Южна Африка са открити следи и останки от тези хора, датиращи от преди повече от 3 милиона години: скелетни кости и заоблени камъни, които са дялани от австралопитеците.

Разкритията, направени в пещерите Сварктранс от Робърт Брум и Дж. Т. Робинсън били уникални не само за времето си, но и за разкриване на миналото на целия човешки род.

Благодарение на находките в Южна Африка и до голяма степе на тези в пещерите Сварткранс сега знаем, че австралопитеките са живели преди 3.5 милиона години в Африка. Разделени са от учените на две групи: едри австралопитеки, които са високи около 1.65 и по-дребни - с ръст около 1.30 м. Съдейки по здравите им челюсти и размера на кътниците, палеонтолозите смята, че те са се хранели предимно с плодове, семена, листа, ядки и корени.

Ловът на дивите животни все още не бил разпространен, австралопитеците се предпазвали от тях, замеряйки ги с камъни или гонейки ги с остри колове. Започнали да се прехранват с месо по-късно и главно залавяйки дребни животни. Чупели костите, за да могат да извлекат костния мозък и да го изядат, а самите кости използвали за сечива. Тези хора живели в пещери, в които разрязвали убития дивеч с остри камъни. Едва след появата на Хомо хабилис, който е еволюирал австралопитек, прародителите ни създават сечива, с които да си служат.

Всичко това става ясно на учените благодарение на откритията в Южна Африка, защото вече освен догадки и хипотези те открили и доказателства за тях. Затова никак не е чудно защо хиляди туристи решават да се отправят към пещерите Сварткранс и да видят с очите си къде са живели нашите прадеди.